Когато жената изневерява, тя е курва.

Когато жените са разстроени заради мъж, понякога плачат.

Тогава обществото ги обявява за слаби и не ги взима на сериозно, няма значение колко сериозен е поводът. Ако е жена, реве по условие за дреболия.

Когато мъжът изневерява, той е мъжкар. А жена му – явно дефектна.

Когато мъжете са разстроени заради жена, понякога убиват жената. И докато трупът ѝ изстива, обществото взима емоционалното състояние на мъжа много сериозно. Колко ли трябва да е бил провокиран / изтерзан, за да смели на кайма майката на децата си? Каквото и да е сторил обаче, явно е силен мъж. Не е плакал, чупил е кости.

Жената винаги е за присмех.

Ако е красива, задето е лесна или тъпа.

Ако е грозна, задето изобщо съществува.

Ако е жива, задето се бори за равенство в отношенията.

Ако е мъртва, задето е такава овца, че да се остави да я застрелят след четири жалби в полицията.

Когато жената не е майка и не иска да забременее, то тя не е жена.

А когато е бременна или ражда – направо не е човек.

Тя е безправно тяло, от което бебето трябва да се изтръгне с всички средства. И ако е момиченце, старателно да му се внуши, че да бъде безропотен инкубатор на още бебета е единствената му легитимна причина да хаби въздух.

Ако бременна, раждаща или родила жена се оплаче от преживяно страдание или унижение, тя е взета на присмех. И на прицел. Раждането у нас се счита за процес, при който жената е „длъжна“ да изпитва ужас, срам и болка. Самото очакване, че може да ѝ се размине разпалва жесток садизъм: ама ти какво си очаквала, глупачке?! Хайвер и шампанско ли?

Дързостта на допускането, че може да мине без „кръв по стените“, се приема за скверна и заслужаваща още унижения и наказания, докато жената научи къде ѝ е мястото.

…А ако бременна, раждаща или родила жена умре, защото никой не е откликнал на молбите ѝ за помощ и пощада, настъпва всеобщо облекчение: още една „лигла“ е престанала да хленчи веднъж завинаги.

Женомразието у нас е системно и неизкоренимо.

Автор: Мария Спирова