Анализ на проф. Христина Вучева за агенция БГНЕС

На 14 март т.г. министерство на финансите пласира на международните пазари държавни облигации за 2 млрд. евро, от които седем годишни - за 1.150 млрд. евро и двадесет годишни - за 850 млн. евро.

Първите са с доходност 2.13%, а вторите - 3.15 %.

Думата доходност има смисъл за тези, които дават парите си срещу облигациите. За бюджета това е цената на дълга. След това отегчително за разбирачите пояснение, ще отбележа, че при днешното състоянието на много свободни пари, които търсят пласиране, ще си позволя да отбележа още в началото, че цената можеше да бъде по-ниска.

Новата емисия на дълг веднага породи познатите коментари. Опозицията, а и някои експерти, определиха новата емисия като навлизане на страната в опасна дългова спирала.

Управляващите партии, особено тези от Реформаторския блок, отхвърлиха това твърдение с обяснението, че това са пари за погасяване на стари дългове, което означава, че дългът няма да се увеличава, дори е възможно да се намали номинално към края на годината.

Тук ще спестим припомнянето на оценките, които тези партии даваха на нови емисии дълг в много по-скромни размери във времена, когато те не бяха в управлението.

Интересът на много хора към това как се управлява държавният дълг и какво е влиянието върху всички нас на споменатата нова емисия е оправдан, защото постоянното нарастване на дълга ощетява всички, които ползват публичните услуги.

За управлението на държавния дълг се знае отдавна много. С времето тези знания се променят и обогатяват. В различните времена настъпват и промени по отношение на подходите и обясненията за взетите заеми.

Въпреки това изненадващо е колко много си приличат проблемите и споровете по дълга днес с тези от преди векове. През 18 и 19-и век се поддържат две напълно противоположни тези – така както е и днес.

Първата теза, - на Адам Смит и Рикардо - заемите вземани от правителствата са вредни. Те насърчават разточителството и корупцията, поради което не трябва да се допускат. Втората теза, обоснована през 18-и век от английския философ Беркли – заемите увеличават народното богатство.

Те са особено полезни, когато са взети от вътрешни източници, защото тогава дължим на самите себе си.

Днешните оценки за новата емисия дълг трябва да се съобразяват със Закона за държавен бюджет за 2016 г. В него е определен лимит за нов дълг през 2016 г. в размер на 5.3 млрд. и от който 3.9 млрд. лв. от външни пазари.

Следователно, емисията от 14 март изчерпва определения по закон лимит за дълг от външни пазари. Дискусиите за това дали с този дълг страната е застрашена в икономически план е трябвало да се водят при обсъждането на закона за бюджета за 2016 г. В случая министърът на финансите изпълнява закона.

Може и трябва да се обсъжда дали и доколко взетите пари от външните пазари имат подходящата доходност и добре обмислени падежи.

Оценката на доходността е нещо относително. Лесно ще се намерят доводи за това, че постигнатото от специалистите на МФ заслужава висока оценка. Може да се твърде и обратното.

Като имаме предвид плащания по други дългове, които се натрупват в края на 2022 г., би било по-добре, ако по-голямата част от двата милиарда евро дълг бяха с период от 20 години.

Освен това постигнатата доходност от МФ през миналата година беше по-добра от сегашната, въпреки, че управляващите дават по-добра оценка на икономическата ситуация у нас през 2015 г.

Заслужава да се припомни, че при обсъждането на Бюджет 2016 г. народните представители не проявиха интерес и не взеха отношение към важния въпрос за структурата на новия лимит за дълга.

Като се има предвид конкретната обстановка у нас и състоянието на намалено търсене на кредит от предприемачите, даденият превес на външен дълг спрямо вътрешния в общия лимит от 5.3 млрд. лв. е решение, което може да има повече минуси, отколкото плюсове.

Известно е, че когато на вътрешния пазар бизнесът има проекти и търси кредити, е по-добре държавата да се обърне за своите потребности към външните пазари, за да не ограничава икономическата инициатива.

Периодът у нас не е такъв - няма проекти и има много свободни пари. За съжаление този проблем не беше забелязан и обсъден от народните представители. В същото време те без коментари отстъпиха своето конституционно право да решават въпросите по дълга, като записаха в Закона за бюджет 2016 г.

"Министерският съвет може да проведе преговори и да сключи базови споразумения на Международната асоциация за суапови и деривати с избрани контрагенти, при условия за последваща ратификация".

Текстът е неразбираем не само поради стиловата форма, но и по същество. Все още не е ясно какво ни очаква на основа на този текст.

Подходът напомня Законът за Държавен бюджет за 2015 г., в който беше даден мандат на Министерския съвет за нещо, чиято същност разбрахме едва в началото на 2015 г., когато се поиска одобрението на народните представители за тригодишен договор за дълг от 8 млрд. евро.

Опозицията и до днес вдига шум по това, но не признава, че е проспала това решение и не е реагирала когато трябва.

Днешните ни вълнения по повод на новата емисия дълг имат смисъл, ако успеем да отговорим на няколко въпроса - има ли трайна тенденция за нарастване на дълга ни; расте ли лихвеното бреме; знаем ли в каква степен увеличеният дълг е финансирал нещо трайно, от което ще имат полза и следващите поколения.

Отговорът на първия въпрос се определя от данните за номиналния размер на държавния дълг и неговото отношение към БВП през последните години.

За 2011 г. държавният и държавно гарантиран дълг е 12.8 млрд. лв. съответно 15.3 % към БВП. За 2012 г. съответно - 14.7 млрд. лв. И 17.6 %; за 2013 г. - 14.9 млрд. лв. и 18.0 % ; за 2014 г. - 22.7 млрд. лв. и 27.10%; за 2015 г./не са публикувани данни./, но може да се предполага номинален размер около 23 млрд. лв.

Данните потвърждават изразените опасения от много специалисти, че тенденцията за нарастване на дълга остава. Същото се потвърждава и от данните за разходите за лихви по дълга. За 2016 г. разходите за лихви са в размер на 774 млн. лв.

Отговорът на третия въпрос е неясен, защото няма официална информация. Всеки анализатор може да има свое мнение, основаващо се на оценката на бюджетната политика, спазването на законите, изпълнението на обещанията дадени в редица европейски документи като например Националната програма за реформи, тригодишните бюджетни прогнози, изпълнението на обещанията за подобряване ефективността на разходите в редица бюджетни сфери, като здравеопазване, администрация, министерство на вътрешните работи, управлението на фонд"Земеделие", управлението на средствата , които бюджета предоставя по европейските програми, трансферите за общините.

Във всички изброени направления до сега само се обещава и се пишат стратегии, без реално да се направи нещо за подобряване на ефективността на бюджетните разходи. Това впрочем се отбелязва и в последния документ на ЕК по т.н. макроикономически неравновесия. Тези проблеми Европейската комисия посочи и миналото лято под формата на препоръки във връзка с документите по европейски семестър 20/20.

В този документ през месец юли 2015 г. ни беше препоръчано през 2016 г. да сменим подхода за плащане от здравната каса на болниците като се обмисли принципа на ценообразуване за тази дейност. Известно е какво реално направихме за изпълнение на тази препоръка – нищо не направихме.

Ще припомня, че през 2011 г. имахме същата препоръка и бяхме обещали през 2012 г. да въведем принципа на т.н. диагностично свързани групи. Вероятно новите служители в здравната каса и в министерство на здравеопазването не са и чували за подобно обещание, защото никой не чете и не следи какво сме написали в изпратените в Брюксел планове и конвергентни програми. Новите хора в тези институции вероятно се трудят около новите идеи за пръстови отпечатъци и двата пакета на медицински услуги.

При така избрания подход е нормално дългът да нараства, лихвите да изместват полезните публични разходи, но това не е всичко, защото около 2023 г. вече няма да се говори за потенциални опасности, а за неизбежна катастрофа, поради струпване на значителни по размер плащания по дълга.

Все още това може да се избегне, ако всички го искаме и настояваме за спазване на законите и недопускане на познатите на всички схеми за присвояване на бюджетни пари, което ще ограничи дефицитите по бюджетите за следващите години.

В това отношение е окуражаващо спирането на многобройни обществени поръчки, въпреки че мнозина определят този подход като несъответстващ на доброто управление.

Много може да се постигне за подобряване на ефективността на бюджетните разходи като се положат усилия да се подобри организацията на работа в многобройните контролни институции. На първо време е добре да се анализира дейността на вътрешните одитори в бюджетните звена. Това е орган, който би могъл да има съществен принос за ограничаване на нарушения на закона за държавния бюджет и закона за публичните финанси.

Това може да се постигне, при условие че тези, които осъществяват този контрол не зависят административно от ръководителя на съответното звено, който е изпълнител на утвърдения бюджети.

Значителен ефект може да се получи и ако се промени законовата рамка на т.н. фискален резерв. Сегашните разпоредби изкушават който и да е министър на финансите да се презапасява с резерви. Това косвено увеличава потребността от нов дълг.

Благотворно въздействие върху управлението на дълга и на бюджетните средства може да се постигне, ако председателят на Народното събрание, госпожа Цачева, изпълни разпоредбите на Закона за публични финанси и на Закона за Сметната палата и насрочи пленарно заседание за обсъждане на Отчета за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2014 г. По закон срокът за това обсъждане беше до края на 2015 г. Не е спазен и законът за отчета за 2013 г.

Ежегодното обсъждане и приемане на съответните отчети за изпълнението на Държавния бюджет в утвърдените западни демокрации се счита за също толкова значимо действие на парламентите, както и приемането на бюджета.

Не е ясно защо у нас това се подценява от много време, което лишава хората от необходимата информация и прозрачност за използването на обществените средства и управлението на държавния дълг.