Живели в една къща, съвсем близо до блатото, трима братя заедно със своя стар баща.

А нали всеки знае, че да се живее до блато е лошо! От него само вреда и никаква полза.

Ето че дошло време бащата да умре. Извикал той своите синове и им казал: - Слушайте, чеда мои. Трябва да се махнете от това място. Само беди и болести ни носи блатото. Постройте си къща някъде на планинския склон и тогава ще заживеете като хората, но преди да почнете работа, посъветвайте се с мъдрия старец, който живее в гората.

Времето минавало и братята виждали, че баща им бил прав. Трябвало да се махнат от блатото. Уговорили се и решили най-големият брат да отиде в гората при мъдрия старец за съвет:

- Какво да направим? Лошо ли ще сторим, ако се махнем от блатото и си построим къща на планинския склон?

- Лошо – отвърнал старецът без да оставя работата, с която бил зает.

Най-големият брат престанал да го разпитва повече и си тръгнал с наведена глава.

Като се върнал в къщи, предал на братята си отговора на стареца.

- Но ти не му ли разказа за нашите нещастия? – възкликнал средния брат. – Ще взема аз да отида при стареца и да му обясня как живеем... – и той отишъл в гората.

- Кажи, уважаеми – обърнал се той към стареца, – какво да правим? Нямаме сили да живеем повече до блатото. Бедите и болестите ни измъчиха – и с тревога попитал: – Как мислиш, струва ли си да се махнем оттам? Лошо ли ще бъде да си построим къща на планинския склон?

- Лошо ще бъде – отвърнал отново старецът.

Върнал се и средният брат в къщи опечален. Изслушали го братята му.

- Е, какво пък – весело казал най-малкият брат, – сега, изглежда, е мой ред да вървя при стареца.

И тръгнал за гората.

Като стигнал при стареца, поклонил му се ниско, приседнал на един пън и казал:

- О, мъдри човече! Умирайки, нашият баща ни заръча да се махнем от блатото, където ни мъчат болести и беди. Нали ще бъде добре, ако си построим къща на планинския склон? Какво ще ни посъветваш?

- Ще бъде много добре, сине мой! – отвърнал старецът.

На най-малкият брат като че ли му пораснали крила от радост, той благодарил на стареца и хукнал към къщи, където с нетърпение го очаквали братята.

- Братлета! – извикал най-младият. -Мъдрият старец каза, че ще бъде много добре, ако си построим къща на планинския склон.

А братята зинали от учудване:

- Как така? – едновременно го попитали те. - Той какво, подиграва ли ни се?

Хукнали и тримата към гората.

- О, мъдри човече! – казал най-големият брат. – Ти какво, шега ли си правиш с нас? Защо на мен и на средния ми брат каза, че е лошо да строим къща на планинския склон, а на най-малкия ни брат си казал, че е добре?

- Не съм и мислил да ви се подигравам – отвърнал старецът. – Вие ме попитахте: „Лошо ли ще бъде, ако си построим къща на планинския склон?" А най-малкият ви брат каза така: „Нали ще бъде добре, ако си построим къща на планинския склон?" И аз му отвърнах така, защото той започна с доброто, а вие с лошото. А нима може да ти спори работата, ако я започнеш със страх, мислейки за лошото? За доброто трябва да се мисли! – добавил старецът.

Благодарили му братята и отишли и тримата заедно да строят къщата.