Ето историята с продължение за самотния баща от старозагорското с. Тихомирово, който се обърна за помощ към медията ни преди няколко години, пише Стандарт нюз.

Съпругата му се бе запиляла по широкия свят да търси голямата любов и Павлин сам отглеждаше двете си дъщерички, вече ученички. Грижеше се и за болните си родители. Оказа се, че петимата живеят в една стаичка, а момичета пишеха домашните си в малко антре.

Павлин, който осигуряваше прехраната на цялата челяд като сервитьор в един радневски ресторант, бе спестил някой лев и искаше да направи още една стаичка за децата в съседство със схлупената къща. Но свършил парите и не могъл да я довърши.

Отчаяният мъж молеше от сърце да му помогнем. "Стандарт" помоли старозагорския бизнесмен Иван Колев да се включи в благотворителната кампания. Когато отидохме с Иван на място се оказа, че саята е на груб строеж - четирите стени бяха на тухла, а подът - на пръст. Цялата фамилия - бащата, прегърнал двете си щерки, дядото и бабата до тях, притихнали като пред бедствие, очакваха с вперени очи решението на бизнесмена.

„Щом сме обещали, ще я довършим и дори ще я обзаведем…“, каза Колев и думите му бяха удавени в радостните възгласи на двете момичета. Седмица след Великден детската стая на двете момичета изглеждаше като излязла от католог – с ламиниран паркет, с функционална ъглова спалня, с две бюра и малка библиотечка, с модерни аплици, с цветни щори и пердета. Няма да забравя грейналите лица на двете сестрички, когато влязоха плахо в готовата стая и се чудеха кое по-напред да пробват – матраците на леглата ли, бюрата ли, нощните лампи ли. „Г-н Колев, не знам как да ви благодарим. Ние нямаме нищо…“, каза на сбогуване майката на Павлин и ни подаде по една ябълка. „Не се притеснявайте, и аз имам две момиченца. Все едно, че съм направил тази детска стая за тях…“, каза усмихнат Иван Колев

Пет години след тази красива като приказка история потърсихме отново Павлин Стоев и двете му момичета. Той е все така самотен, макар че бившата жена и майка на двете му деца вече била съвсем наблизо - в Раднево. Павлин е загубил преди няколко години възрастния си баща, но майка му все още се държи. Грижи се за къщата и помага с каквото може.

"Детската стая, която подарихте на моите щерки за Великден преди няколко години, е все така хубава и приветлива", казва Павлин. И признава, че тя е окрилила желанието на двете му умни момичета по пътя на знанието.

Малката, Ваня, тогава първокласничка, сега учела във Второ основно училище в Раднево. Била в 6-ти клас и рядко имала оценки, различни от 5 и 6.

"По-голямата - Светла, която тогава беше в прогимназията, сега е в Хуманитарна гимназия със засилено изучаване на английски език във Варна", казва горд бащата. Живеела на квартира при неговата сестра. Светла вече била 10-ти клас, също е отличничка с успех над 5,80. "Наскоро в национален конкурс за есе за Айнщайн Светла спечели трето място в страната", добавя бащата.

Тя още не е решила какво ще запише след гимназията, но много искала да завърши висшето си образование в чужбина, ако е възможно в Англия. Павлин е сигурен, че с нейната амбиция и ум, тя ще успее да спечели стипендия. А и той е готов да даде и последния си залък за доброто бъдеще на дъщерите си.

Сега работел в рудник "Трояново-север" на „Мини Марица-изток“ и изкарвал добри пари. През годините е успял да постегне и къщата. Асфалтирал двора и подхода към детската стая, направил хубав портал с дървени врати. Не се е чувал със своя благодетел Иван Колев, но няма спор, че ще му е благодарен цял живот за благородния жест.

За Великден Павлин, заедно с майка си и малката дъщеря Ваня, ще гостуват на сестра му и на голямата щерка Светла във Варна.

"Няма по-хубаво от това за най-големите празници човек да бъде с най-близките си хора", казва Павлин, посветил живота си на своите две момичета и на тяхното бъдеще.