Днес, 04.01.2019 година, на спирката на СБА, около 18 часа, аз и двама мои приятели закъсахме с колата (син джип Дайхатсу).  

Нямаше на кого да се обадим, а не можехме да мръднем от спирката. Акумулаторът ни отказа.

Беше сравнително натоварено, по това време всеки свършва работа и се е запътил към вкъщи.

За щастие, пред на спря една кола, тъмносин Опел. Шофьорът на нашата кола отиде да потърси помощ от шофьора пред нас. Оказа се една мила и отзивчива жена. Тя нямаше как да ни подаде ток, но се обади на мъжа си. "Едни приятели на Виктория са закъсали, ела да им помогнем." - му каза тя. После довърши, че живеели надалеч и излъгала благородно, за да дойде по-бързо мъжа й. 

Когато човекът дойде, без да задава излишни въпроси, зареди акумулатора ни. През това време, спря още една кола, чийто шофьор дойде да ни попита имаме ли нужда от помощ.

Всички стояхме на студа, но чувствах топлина в сърцето. Да, клише. И друго клише, но вече разбито. И ние на север, душа носим. А добрият дух не е само на Коледа. 

Тези страхотни хора не искаха нищо от нас, но трябва да знаят, че сме им благодарни и ще ги споменаваме с добро.

Не за пръв път ни се случва да получим помощ от непознати, но пиша това, за хората, които не вярват в Човека и доброто, на което е способен. И, разбира се, за прекрасните родители на Виктория, дано това достигне до тях.