Кич, алкохол и чалга слагат началото на новия път на българските абитуриенти.

Да, това се превърна в тенденция през последните години, показва kmeta.bg.

За жалост, засега няма никакви изгледи родителите и техните завършили деца да проумеят, че балът не е просто възможност за показност на материално състояние, което не съществува в повечето случаи. Как ли изглежда този луд пиянски парад отстрани и откъде идва тази странна еуфория, съпътствана с броене от 1 до 12?

Защо да стърчиш от прозореца на джип за 200 хил. лева по оскъдно деколте и прическа, наподобяваща "гнездо в ремонт" да означава, че си значим и всеки трябва да разбере, че си „изкласил“?! Изкласил, защото подобен цирк не може да бъде нормален край на средното образование. И за да не слагам всички дванадесетокласници в един тип, ще уточня, че много често отличниците и медалистите от олимпиади инертно щракват с пръсти, за да не бъдат отлъчени и да се превърнат в РАЗЛИЧНИТЕ.

По живково време не беше така, шушукат често бабите от балконите. А сега е така, не заради демокрацията, а заради свободията, в която се превърна тя и най-вече заради пустите пари, които родителите нямат, но събират с години за едната вечер, в която детето им ще е под прожекторите на суетата и простотията, а пък след време в знак на благодарност ще чуят: „Съжалявам, заминавам в чужбина, от тази държава нищо не става!“

Преди дни социалните мрежи и регионалните медии гръмнаха от покъртителен случай на изоставен абитуриент. Историята разказва софиянката Весна Видева. Пред блока й се изсипал цял клас абитуриенти, които дошли да вземат класната си учителка. В цветната тълпа се отличавало момче със син костюм, което пристигнало отделно, без джип, без духов оркестър. След като тръгнали към ресторанта, той останал сам и тръгнал към метрото, защото за него "нямало място". За щастие Видева го настигнала и закарала с колата си. Историята й завършва така:

„Та ме хвана яд на днешната младеж, как само го отбягваха.. и какаво като бе по-беден? Спасихте от дъжда вашите скъпи дрехи, прически, грим и обувки, но оставихте момчето да ходи пеша към метрото, валейки го дъжд, ходейки с наведена глава в един от уж най-щастливите му дни – неговия бал. Поздравявам те, Кристияне, че не свали усмивката от лицето си. Нито веднъж! Честито завършване и успех!"

Защо завършването на университет, което е много по-трудно и определящо за възходящ старт в живота, не е така на почит, както приключването на гимназията? Дали заради купените дипломи или заради усещането, че с приключването на 12 клас имаш право на "една последна издънка", преди да преминеш в света на сериозното? Какъвто и да е отговорът, ясно е, че не е възможно момичето, разголило плът до крайност и гримирано като за карнавал, да преуспее. Съжалявам. Не, че й го пожелавам, то вече е факт.

Какво се случва със зрелостника, надигнал бутилката с уиски или водка и лежерно подръпващ от скъпа пура (обикновено една, защото няма средства за втора)? Утре, след бала, той може би ще стане студент. А може би-не. И в двата случая начинът, по който ще отбелязва своите празници, няма да се промени. А успехът, който всички близки му пожелават, най-вероятно ще остане мираж. Защото той не се гради с лъскави костюми, които прикриват липсата на съдържание.

Бъдещето е сграда, която се строи с голи ръце. По време на градежа се случва да се изцапаш. Дано завършващите разберат, че ако ознаменуват само деня на завършването и не свалят тоалетите, за да започнат да строят, балът ще се превърне в символ на къща от карти. А в нея не се живее.