Наказанието не е главно, а последно средство за противодействие на престъпността

Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане проект на Постановление на Министерския съвет (ПМС) за създаване на Съвет за криминологични изследвания и за приемане на Правилник за неговата дейност, предава БТА.

Съветът ще е експертно консултативно звено за изучаване на проблемите на престъпността, причините, които я обуславят и за разработване на мерки за тяхното предотвратяване и ограничаване. Той ще организира извършването на криминологични изследвания, ще обсъжда препоръки и становища за промени в нормативната уредба и ще дава предложения за такива промени, като подпомага Министерския съвет при провеждането на наказателната политика.

Предлага се председател на Съвета да е министърът на правосъдието, а членове – представители на различни институции и организации, изрично определени в Правилника. 

Съвет за криминологични изследвания към министъра на правосъдието съществува у нас от 2003 г. до 2008 г. Преди това Съветът е бил последователно под шапката на Главна прокуратура и съответно Върховната касационна прокуратура от 1967 г. до 2003 г. Възобновяването на дейността на Съвета за криминологични изследвания сега е мярка в изпълнение на Концепцията за наказателна политика за периода 2020-2025 г. и е сред основните приоритети на Министерството на правосъдието. 

Мотиви: Наказанието не е главно, а последно средство за противодействие на престъпността

В основата на всяка наказателна политика са ефективността на наказателната правораздавателна система и особено справедливостта при наказването за извършени престъпления, се сочи в мотивите към проекта. За да е адекватна и отразяваща обществените разбирания за престъплението и наказанието, тя трябва да се фокусира не само върху наказателната репресия, която е последващият отговор на държавата при извършено престъпление, но и върху възможностите за ограничаване на престъпността и причините, които я обуславят. Защото наказанието като най-тежка мярка на държавна принуда не може и не трябва да бъде главно, а последно средство, използвано от държавата в противодействието на престъпността.

Провеждането на ефективна наказателна политика, както и нейното преосмисляне не е възможно да се случат без достатъчни по обем и обективни криминологични данни за състоянието на престъпността у нас - те са необходими за превенция на престъпността, чрез изучаване на причините, която я пораждат и предлагане на мерки за тяхното предотвратяване и ограничаване. Научно обоснованите криминологични анализи са и в основата на пропорционалната мяра на наказателна репресия при извършено престъпление, която да постигне справедливост за жертвата и извършителя, и да отговори на обществените очаквания за такава справедливост, се казва още в мотивите. 

Основни задачи: Съветът ще има няколко основни функции

Предлага се той да организира извършването на криминологични изследвания на: 
а) общата престъпност и видовете ѝ в страната, в региони и населени места;
б) процесите на криминализация и виктимизация в обществото, причините за тях и предлага анализи и прогнози с оглед превенцията и контрола;
в) личността на правонарушителите, причините за криминализация и предлага мерки за ресоциализация и реинтеграция;
г) жертвите на престъпления, причините за тяхното виктимизиране и предлага мерки за превенция и подпомагане.

Наред с това Съветът ще: приема методиката на конкретните криминологични изследвания; организира извършването на изследвания на общественото мнение за наказателния закон; обсъжда и приема докладите от всяко изследване и направените с тях предложения; предлага въз основа на резултатите от криминологичните изследвания промени в нормативната уредба, както и анализи и прогнози с оглед превенцията и контрола на престъпността, и различни мерки, свързани с тях; приема годишна работна програма с приоритетите и задачите за следващата година; ще определя членовете на екипите за извършването на конкретните криминологични изследвания и техните ръководители.

Дейността на Съвета ще се подпомага от Секретариат в Министерството на правосъдието. Предвидено е също, че в 7-дневен срок от влизане в сила на ПМС, ръководителите на институциите и организациите предлагат своите представители в Съвета, а в 14-дневен срок министърът на правосъдието със заповед определя поименния му състав. До 15 декември 2022 г. Съветът приема годишна работна програма за 2023 г.