Наскоро попаднахме на една любопитна размяна на писма между Асоциацията на производителите на свинско месо в Илинойс, САЩ, и потребител, който задава един важен за него въпрос.

Господа,

Всеки ден, докато седя в закусвалнята срещу нас, ям си бекона и си пия млякото, се чудя: защо не пием свинско мляко?

Свинското е такава естествена и съществена част от живота. То ни дава шунка и бекон, пастет и наденица, пържоли и кебап. Но докато кравите ни дават толкова много вкусни месни продукти, те ни снабдяват и с мляко. Прасетата също са бозайници. Те също кърмят, нали? Защо не го събираме?

Да не би млякото им да е лошо на вкус? Или е отровно? Да не би да е просто непривлекателно, например искрящо кафявозелено, което заслепява всички ни за хубавия му вкус?

Трудно ли е да се дои прасе? Дават ли достатъчно мляко, за да е изгодно? Дали не е прекалено гъсто, или прекалено рядко за каквато и да било промишлена или домашна употреба?

Може ли да се направи сирене от свинско мляко? Или кисело мляко? Или масло?

Може ли да се готви с него? Да се прави сос за спагети или сметаната да се използва в изискани кафе напитки?

Както можете да видите, имам много въпроси за потенциала на свинските млечни продукти. Това е тема, за която не знам много. Но искам да науча, защото съм сигурен, че има достатъчно основателна причина нещата да са така, както са, и ми е любопитно каква е.

Моля, пишете ми и ми отговорете защо още не сме се добрали до такъв потенциално печеливш и вкусен ресурс.

Благодаря ви много!

Гай Петцал.

(подпис)

* * *

Отговорът, принтиран върху бланка с логото на Асоциацията:

Драги Гай,

Бях приятно развълнуван да чуя, че всеки ден сядате на масата с бекон, защото днес продуктите от свинско са 31% по-постни, отколкото бяха преди десет години. Свинското е вкусно и много здравословно, и както много лекари признават, е важен източник на протеини. Но възможностите, която предоставят за млечната индустрия са много ограничени.

Прасетата наистина кърмят и млякото им по моя преценка би било страхотно на вкус, защото има 8,5% масленост за разлика от масленото съдържание в кравето мляко, което е 3,5% от състава му. Въпреки това прасетата произвеждат средно около 6 литра мляко дневно – в сравнение с кравите, които дават по близо 30 литра. Прасетата за разлика от кравите не могат да забременеят, докато кърмят, което представлява тежък икономически проблем за производителите. Въпреки че прасетата консумират по-малко фураж на ден, икономиката не позволява те да бъдат надежден източник на млечни продукти.

Най-голямото предизвикателство пред свинската млечна индустрия е добиването на продукта. Прасетата по принцип имат 14 бозки, за разлика от кравите, които имат 4. Прасетата също се различават от кравите по времето, в което отделят мляко. При кравите времето за изтичане на млякото, стимулирано от хормона окситоцин, може да продължи десет минути, докато при едно прасе това продължава само 15 секунди, когато сучещите прасенца стимулират отделянето на окситоцин. Технологията за механизирана доилка с 14 помпи, която може да издои едно прасе за 15 секунди не е достъпна за млекопроизводителите.

Надявам се да съм отговорил на въпросите ви и ви окуражавам да мислите за разработването на машина за доене на прасета, докато си ядете бекона в бъдеще.

Успех!

Брадли Уолтър

Стажант контрольор по качеството на свинското

***

Нека допълним асоциацията на производителите на свинско в Илинойс с още малко отговори на въпросите на господин Петцал.

***

През лятото на 2015 година холандският фермер Ерик Стегинк продава първия си килограм сирене от свинско мляко. Подобни опити са правени и по-рано.

Известният американски готвач Едуард Лий, който работи в луксозния ресторант 610 Magnolia в Лусвил, също е обсебен от идеята да направи сирене от свинско мляко и да го предлага в менюто. Той успява да произведе съвсем малко количество с огромни усилия.

„Всеки свиневъд може да ви каже, че от млякото на прасетата ще стане невероятно сирене“ - казва готвачът, цитиран от Slate.

„Проблемът е, че е почти невъзможно да доиш прасета. Когато майката свиня кърми, тя става много агресивна. Те не са послушни като кравите. Те са умни, капризни и подозрителни. Не обичат да им се месиш в работата.“

С много усилия Лий успява да събере само няколко буркана мляко, от което прави половин чаша сирене рикота, което според него е много вкусно. Дори такова малко количество е изисквало от него да прибегне до отчаяни средства – той успял да се прокрадне до свинете, докато спят, да издои колкото може от множеството малки бозки, от които сучат прасенцата, и да избяга навреме преди майките да откачат.

Затова участниците в горната кореспонденция не са единствените, които мечтаят за промишлени доилки за свине. „Това, което открихме e, че ни трябват помпички, големи точно колкото тези за човешка гърда. Те пасват перфектно.“

Но трябва ли да мъчим горките животни, когато им е толкова неприятно? Не е ли време да спрем да третираме другите живи същества като поредния ресурс, който трябва да изпомпаме максимално? Може би, докато човек си яде бекона и си пие млякото в отсрещната закусвалня, това му се струва напълно естествено.