Ако видим бебе, облечено от глава до пети в розово, сме сигурни, че е момиче. Откъде идва това правило, което родителите днес строго спазват?

След десетилетия проучвания историкът Джоу Паолети от университета на Мериленд установява, че до 1950 г. цари пълен хаос по отношение на цветовете на бебешките дрехи и принадлежности. Това, че през ХХ век се установява една социална норма, не значи, че тя произтича от реалните предпочитания на децата, обяснява тя, пише Обекти;

Детски книжки, пощенски картички и вестникарски статии от началото на миналия век показват, че розовото през този период се свързва с момчетата не по-малко, отколкото с момичетата. В брой от юни, 1918 г. на Infant's Department, търговско списание за производителите на бебешки дрехи, пише:

„Има разнообразни мнения по въпроса, но принципното правило е розово за момчето и синьо за момичето. Причината е, че розовото, като по-ярък и силен цвят, е по-подходящо за момчетата. Синьото, което е по-деликатно и изтънчено, е по-хубаво за момичетата.”

Опитът да се установи това правило сред търговците и производителите се оказва неуспешен.  През 1927 година сп. Time прави проучване какви цветове се предлагат в търговските вериги за момчета и за момичета. Оказва се, че няма фиксирани предпочитания. Чак след Втората световна война съвременната норма печели надмощие, а се „циментира” едва през 80-те.

А защо момчетата и момичетата изобщо трябва да се обличат в различни цветове?

Социологът Филип Коен, също от Мерилендския университет, смята, че това е пазарен трик. Времето му съвпада със зараждането на масовия пазар. Половите стереотипи се оказват мощен фактор, когато искаш да накараш хората да купуват определени продукти – като се започне от козметика и се стигне до пластична хирургия. Това включва и дрехите за деца.

Днес поставяме много по-голямо ударение върху пола на децата, отколкото преди 150 години, смята социологът. По онова време повечето бебета, момичета и момчета, са обличани в бели роклички.