Печен, пържен, карамелизиран, суров, лукът винаги ще осигури допълнителен аромат на всяко ястие. Но защо тази, така неизменна от кулинарията съставка, ни кара да плачем?

Този въпрос, защо лукът ви кара да плачете, е толкова важен, че се правят постоянни изследвания на различните сортове. Определянето на точното нестабилно химично вещество, което е отговорно за превръщането на разкъсващите се канали във водни пързалки, е дълъг процес, като най-новото развитие идва едва преди 17 години.

Първоначално се смяташе, че виновникът е алининаза, ензим, който също се намира в чесъна. Но всеки, който е нарязал чесън, ще ти каже две неща за ароматните луковици: Първо, че те защитават от вампири; и второ, те не ви карат да плачете. 

Теорията за сълзи от лука е ограничена до двa химикалa: син-пропанетил-S-оксид, дразнител, който стимулира слъзните жлези на очите, които освобождават сълзи; и синтеза на сълзотворен фактор. Последният виновник е малко известен ензим, който е открит благодарение на няколко японски проучвания през 2002 г. От друга страна, тези мистерии за човешкото тяло все още не са разрешени.

Дразнители се освобождават в по-голям обем, ако решите да използвате тъп нож, защото използването на тъп нож е като хакване на клетъчната стена на лука с бейзболна бухалка, причинявайки прекомерни щети и освобождавайки допълнителни химикали. Острият нож осигурява хирургическа прецизност, по-малко увреждане на клетъчната стена и на свой ред освобождава по-малко химикали.