Замислих се: кои бяха онези неща, които не просто аз не мога да разбера, въпреки че тук съм роден и отраснал, а и кои бяха нещата, които един чужденец никога не би могъл да схване? 

Извадих си тефтера в трамвая и започнах да изреждам. А ето и до къде стигнах:

Защо по дяволите ядем динята със сирене? 

Това е въпрос, равносилен на това да питаш кое е първо – яйцето или кокошката. Динята със сирене в България е по-популярна комбинация, отколкото дует Ритон, а вкусовата комбинация е повече от изненадваща. Никога не знаеш дали харесваш диня със сирене, просто защото ако кажеш не, родителите ти ще се разочароват от теб, но ако кажеш да, много от приятелите ти няма да излязат на вечеря с теб. Един чужденец, който идва тук, в много от случаите го е страх да опита сиренето ни. А комбинацията му с диня може да действа като еднопосочен билет обратно към родината му. Наистина никога не знаеш.

Защо когато си поръчам пилешки хапки, пържола или каквото и да е месно в някое квартално заведение, то винаги идва с домат и краставица? 

Нека си признаем. Доматите и краставиците са огромна част от манталитета на всеки човек, прекарал живота си в България. Тръгвайки от шопската салата и стигайки до популярните гарнитури във всяка кръчма, доматите и краставиците идват при теб без да бъдеш предупреден и когато най-малко ги очакваш. Защо да не го правим, всъщност? В Италия като си поръчаш пица докато чакаш ти носят гризини, а тук като компенсация за търпението ти просто се сервират три резена краставица, един резен домат и едно стръкче магданоз за естетика.

Кои са тези жени и защо тичат по огън? 

Независимо дали си ставал свидетел на нестинарството на живо, или не, ти наистина никога не си сигурен какво аджеба преживяват тези хора, за да могат да бъдат здрави в името на суеверието. Един чужденец никога не би помислил, че нещо такова се прави за здраве. Той би го видял като сатанински ритуал, който служи за извикване на тъмните сили долу, на земята. Всеки чужденец знае коя е Бъфи, убийцата на вампири, но гарантирано никой не знае коя е Ники, нестинарката. Да тичаш по огън за тях си е чиста лудост, а за нас – китка здравец, носеща успехи и любов.

Кой е доктор Енчев и защо е навсякъде? 

В днешно време има само един по-популярен билборд в София, различен от реклама на кренвирши, и това е билбордът с рекламата на доктор Енчев. Нека си го признаем – още откакто тръгна да се появява (2009, мисля) доктор Енчев превзе всеки по-популярен ъгъл на софийска улица, а лицето му е по-разпознаваемо от това на Гери Никол, имайки предвид шанса той да е правил нейното.

Какво по дяволите е Образцов дом? 

Тръгвайки чак от село Крапец на северното ни Черноморие и стигайки чак до Драгалевци в полите на Витоша, всеки от нас е забелязал поне десет пъти табелката Образцов дом, лепната на някоя порта, зад която се крие райска градина, осеяна с кирки, цървули, тичащи кокошки, поне един килограм изгнило грозде и едно дете, което се къпе в леген, защото слънчевата баня е актуална. Табелката Образцов дом толкова много напомня на табелка на улица, особено ако не говориш български, че всеки чужденец би си помислил, че пътува по най-дългата улица в света и тя е не просто някъде, а в България. Улица „Образцов дом“ прекосява реки, полета, села, градове, складове, и то само за да стигне до там – някоя от границите ни, където всичко приключва и такава табелка повече няма да видиш.

Защо ни се струва за нормално да се возим в багажника на автомобил за доставка на хранителни стоки? 

Маршрутките в България са популярни както от квартал до квартал, така и от град до село, от град до град. Да оцелееш в маршрутка 32 в пиков час е като да минеш през деветте кръга на Ада, но никъде да не присъства нито Божествената Комедия, нито Данте Алигиери, за да ти я прочете. Возим се в багажника на кола за доставки на кисели млека, а едновременно с това за нас няма по-нормално нещо от това да сме гъз до гъз с някой, който току що си е напазарувал за цялата седмица от пазара “Красно село” и се е запътил към Дианабад, за да се сдобие с нов чифт паспортни снимки в някое евтино фото.