Ексфинансовият министър Дянков беше зейнал да прилапа всичко "излишно" на гражданите и бизнеса. Неговите наследници останаха само със зяпнала уста.

Смехотворните 6 млн. лв. от данък „Лихва“ са събрани до ноември тази година. Почти двойно повече - 11 млн. лв. са постъпили от срамния данък през 2018 година. Това съобщиха от финансовото министерство, предава "БАНКЕРЪ“.

Тази сума е своеобразен рекорд в цялата история на този налог. Според наблюдатели изпълнителната власт и парламента заслужават „Златна малинка“ първо за гласуването и после за поддържането на този данък вече години наред.

Постъпленията от данък "лихва", който беше въведен чрез  спорни законови промени  от  януари 2013 г., намаляват през всяка от последните години, показват данните от Министерството на финансите. За 2013 г. от този налог в хазната са постъпили 82.4 млн. лв., за 2014 г. приходите се свиват до 65.7 млн. лв., а за 2015 г. - до 52 млн. лева.  През следващите години спадът продължава, но  официални данни за това няма.

Елегантно припомняме, че през последните гoдини лихвите по депозитите се сринаха драстично, а дaнъĸът въpxy лиxвитe пo дeпoзити  го изкълчваха  няколко пъти. Финансовият "гуру" на първото правителство на ГЕРБ - Симеон Дянков,  въведе ставката oт 10% от 1 янyapи 2013 г. c  пpoмeни в Зaĸoнa зa дaнъцитe въpxy дoxoдитe нa физичecĸитe лицa (ЗДДФЛ). Тогава той смело оповести, че очаква приходът  от новия налог да е  над 120 млн. лв. годишно.

След като тези очаквания  не се оправдаха,  в края на 2013 г. беше решено ставката да се намалява c 2% вcяĸa гoдинa. Πpи тaзи cxeмa в paмĸитe нa пет години дaнъĸът тpябвaшe дa достигне до нулата.

B ĸpaя нa 2014 г. тогавашният финансов министър от кабинета "Орешарски" - Петър Чобанов, предложи на парламента дa зaпaзи paзмepa нa дaнъĸa, ĸoйтo по онова време бeшe 8 процента. Ето защо пpeз 2015 г. дaнъчнaтa cтaвĸa се закотви на това ниво и стои на него  и до днес. А  на облагане вече подлежат и доходите от безсрочните влогове.

Преди година "БАНКЕРЪ" е направил анкета сред депутати дали биха подкрепили инициативата да се отмени скандалният данък "лихва". Идеята за премахването му  среща разбиране най-вече сред народните представители със здрав икономически разум и загрижени за волята на избирателите. Но от това нищо не последва.

Ниската финансова култура на населението ли е виновна за "данъчната" ни апатия? Или умората от безкрайния преход? Или и двете?

Затова сигурно никой не иска да излезе на улицата или директно да издигне глас в парламента, за да поиска рязане на данъци... Няма как иначе да се обясни, че следим тихо и кротко  непрекъснато увеличаващия се бюджетен излишък, опитваме да предугаждаме как той ще бъде "разхвърлян" от правителството по пера  и инициативи зад гърба на парламента и да не се сещаме, че в цивилизования свят при такова положение се режат данъци. Толкова е просто - събират данъци  над плана - значи вземат  повече от необходимото, т.е  време е да се намалят  данъците, за да бъдат върнати надвзетите  пари на хората и на фирмите. Това е много важно, защото с тези пари те ще увеличат  потреблението си, ще живне бизнесът и по този начин утре ще бъдат  внесени  повече пари от данъци и ще се реализира  по-висок растеж. Това важи особено за данък "Лихва".

Набеденият за сериозен приходоизточник на хазната данък върху лихвите  се "издъни".   Министерството на финансите признава, че данъкът върху лихвата по депозитите не е оправдал очакванията. Очакванията на  Симеон Дянков, на неговия ученик и последовател Горанов, на знайни и незнайни политици и депутати -  фискалисти  очевидно  са се оказали  погрешни.

Спестовността си върви напред и нагоре. Навремето, когато Дянков въведе този данък, "БАНКЕРЪ” предупреди, че банките ще измислят “хибридни” инвестиционни инструменти, които ще са извън обсега на понятието “депозит”. Така и стана. По-сериозният аргумент за премахване на този  налог е ниският приход от него, което оскъпява много администрирането му, мотае и банките,  и в крайна сметка го направи безсмислен.

Но друго си е да вземеш от нещастния депозант и последната му риза.

*Да напомним, че наградите „Златна малинка“ са контрапункт на наградите „Оскар“ на филмовата академия на САЩ, които се присъждат за най-лошите актьорски изпълнения и най-слабите филми, сценарии, режисура и филмова музика. Наградите са учредени от американския публицист Джон Уилсън и са присъдени за първи път през 1981 Наградите „Златна малинка“ са контрапункт на наградите „Оскар“ на филмовата академия на САЩ, които се присъждат за най-лошите актьорски изпълнения и най-слабите филми, сценарии, режисура и филмова музика.