С обидно ниските пенсии пращаме в гроба баба, дядо, баща и майка

Жорж Ганчев е роден е през 1939 г. в Повдив. В началото на 60-те емигрира в чужбина. Завършва Британската академия по фехтовка, главен треньор е на Лондонския клуб по фектовка. Треньор на олимпийския отбор по фехтовка на Великобритания за 1968 и 1972 г. През 1970 и 1974 г. е световен шампион при професионалистите. От 1973 до 1988 г. се изявява като режисьор, сценарист, продуцент в киното и театъра на Англия и САЩ. Автор е на 7 филмови сценария в Холивуд, на пиеси, поезия, изявявал се е и като актьор. Участва в учредяването на СДС. Основател и председател на Българския бизнес блок. Депутат в 37-о и 38-о Народно събрание.

- Жорж, би ли се върнал в политиката?

- В момента ме карат и тук, и в чужбина да се явя на президентски избори, понеже нямаме личности, които да представляват България с фасон, с връзки със света. Познавам топ личности в Америка и Англия. Родът на моята първа съпруга е в килимарската индустрия от 18 век. Бащата на втората ми жена беше първи икономически съветник на промиера от консервативната партия Едуард Хийт. Аз съм учил в Monday club как се правят дебати, как се говори, как се изчаква, как ненатрапчиво можеш да сразиш някого с точно попадение, без да нарушаваш добрия тон. Идвам тук да бъда полезен на народа си. Когато виждам как и до ден днешен ударите се сипят отвсякъде, нещо ми подсказва, че съм длъжен да бъда тук, за да съм полезен. Нито една пиеса не ми дадоха да режисирам в България, винаги ме провалят, открадват ми едно или друго. Всеки ден виждам майкопродавци, които са готови да те провалят. Да си туриш главата на дръвника не е лесно. Нашите възрожденци са като ангели за мен, всички до един.

- Да разбирам ли, че не би се върнал в политиката?

- Отвсякъде ми предлагат, защото няма кой да се изправи срещу Боко Моко и Цецо Мецо. Само че Боко Моко при бай Тошо беше последна дупка на кавала. А бай Тошо седем пъти пращаше лекаря си да ме покани при него, аз не отидох и накрая племенникът му Христо Малеев дойде на “Шипка” 13 в моя офис и ми вика: старецът иска да те види, преди да умре. Помагал си, вика, на дъщеря му в Лондон, свързал си я с Петър Увалиев. Казвам - тя правеше историческа книга за отечеството ми, как няма да й помагам. Отивам при бай Тошо горе в Бояна три месеца преди да умре, а Боко седи на площадката отпред и ме гледа. Влязох при бай Тошо, говори ми за предателството на Горбачов, за оня пияница от Видин, Пешо Дамаджаната, външен министър, който стана председател или президент, за евреина от Украйна (Сергей Станишев - б.р.), за Карло Луканов... Накрая ми каза - внимавай, тия ще ти хвърлят одеялото отгоре като в казармата. А за въпросния Боко какво да говоря?!

- Каква оценка даваш на днешната политическа класа, която би трябвало да е представителна извадка на народа, в сравнение с времето отпреди 20 години?

- Политическата класа днес е несъразмерна с трагедията на народа ни - живее по различен начин, в различен свят, с различни разходи, коли, с апартаменти в чужбина и безплатни самолетни билети, с огромни пенсии. Моята пенсия е 110 лева. Аз карам 20-годишни коли. Отказал съм мерцедесите в два парламента. Личният пример в България няма шанс и не значи нищо. Преброй държавниците тогава - Петър Дертлиев, Гиньо Ганев и много други. Днес такива хора няма. Днес идва едно момченце от Банкя и казва - вие сте прости и аз съм прост, ние сме едни и същи. Това е картината. За какво ми е да участвам на президентски избори?

- Ясно ли е кои в България са леви и кои - десни?

- Няма ляво и дясно у нас. Тук има само гечемлък, както казваше Захари Стоянов - на турски означава интерес. Много е тъжно. На мен не ми трябват никакви големи пари, аз имам прекалено много за това, което разходвам и живея. Но как може днес да се готвим да водим война с Русия, да я плюем, да се смеем и да злорадстваме, че имат ембарго! Едно копеленце, което работеше във фондацията на Националния демократически институт на САЩ, Даниел Митов, е външен министър. Едно друго копеленце и пълен нещастник, Вигенин, направи такива поразии с Русия. Как стават такива хора външни министри, без да се дърпат конците от чужбина! Сега искат да изправят Путин до стената. Страхуват се от една личност, която може да върне гордостта на един народ. А в Русия той има 87% одобрение. Но ако притиснеш руската мечка до стената, тя ще те одраска. Не можеш да се подиграваш с една велика страна с велика култура. Идва у нас оня нещастник Джон Маккейн, дето е метър и двайсет - навремето във Виетнам го заключили в някаква клетка, оттогава се озлобил и видите ли, щял да ликвидира комунизма во веки веков по света - и заповядва на Орешарски: Никога никакъв Южен поток! И нашите нещастници свиват кунки и си траят. България днес е новият плацдарм на Америка. Те не плащат нищо. Ние сме фронтова държава. Не сме каруцарска република, но сме на път да станем. Свързано с демографския срив, това е национална трагедия.

- Защо става така?

- Нищо в България не е случайно. В момента нас ни работят до такава степен, че сме поставени на робска основа. Янките казват на Европа: вие нямате армия. Даваме ви всичко, каквото искате, ще слушате. И ни управляват някакви случайни хора, бюрократични калинки със заплати 25 хиляди евро на месец, с безкрайни пътувания, без да плащат нищо - за тях това е thank you, Amerika. 

- Но България е абсолютният аутсайдер на Европа по всички показатели.

- Всичко беше разрушено нарочно по поръчка отвън, това не беше българска инициатива. В Чехия и Унгария дадоха на хората ценни книжа и те станаха собственици. След такова икономическо, индустриално и финансово падение ние не можем да намерим кадри, защото оттогава не сме надграждали нищо. Два милиона българи са в чужбина. Затова демографската криза е фатална. В сегашното управление има отделни хора, които могат да работят добре - Томислав Дончев, Лили Павлова, Петър Москов, макар че той не може да прави само комерсиални промени за хора, които гладуват и не могат да си позволят елементарни лекарства... Това е национален геноцид. Но те са само капчици в пейзажа.

- Българите са най-бедните, най-болните, най-отчаяните. Защо няма протести?

- Народът се умори. Когато изправиш едно човешко същество до стената, то гледа само да оцелее. Неговият кръгозор се свива до хляба, до оцеляването, до грижата за децата. Оттам идват отчаянието, липсата на енергия. Не случайно хората са толкова апатични. Да пратиш в гроба баба, дядо, баща и майка с такива обидно ниски пенсии, с такова отношение, и да не можеш да им помогнеш - това е страшно. Безнаказано, без никаква обществена съпротива колят, бесят, изнасилват, рекетират баби и дядовци с лъжи по телефона - това вече е “на дне”, казано по Горки. Без гражданско общество е страховито. Ние като индивиди сме с велик ген, но като общество сме мърша. Славейков го е казал.

- Виждаш ли светлина в тунела?

- В кадрови мащаб не виждам, но могат да се привлекат от чужбина млади хора, които вече са богати. В Силиконовата долина в САЩ има българчета, които са мултимилионери. В Лондон също има много богати българчета, завършили там, повечето пратени от стари червени семейства. По-добре да се изгради от млади, богати, компетентни хора гражданско общество, което да го е еня поне за целостта и запазването на българския народ. Патриотизма трябва да се учи още в детската градина. Какъв патриотичен модел може да бъде един футболист, като е абсолютен простак и мисли само за пари! У нас има патриоти, но се крият в миша дупка, щото получават тупаници, може да си загубят бизнеса и работата. Не случайно тези момченца с дебелите вратове бяха подготвени в спортните училища.    

Интервю на Христо КУФОВ