Оголен кабел уби 16-годишно момче в София. Не за първи път нехайството и стремежът към бърза печалба в България отнемат човешки животи

Коментар на Петър Чолаков за Дойче Веле

Смъртта на дете от необезопасен електрически кабел в шахта в София ми припомни едни думи, изпълнени с гняв и болка, които чух преди 20 години и които никога няма да забравя: "живеем в скапана държава, където младите хора умират". Те бяха произнесени от приятеля на шестнадесетгодишната Елеонора Димитрова, след като тя издъхна на 30.01.2001 година. Елеонора стана жертва на рикоширал куршум, изстрелян от почерпен полицай.

На пръв поглед между двата случая няма връзка - освен, разбира се, необяснимата баналност на злото, връхлетяло, както обикновено, изневиделица. Животът на две деца на 16 години е прекъснат жестоко на централни булеварди в столицата: на "Иван Гешов" през 2021-а и на "Патриарх Евтимий" през 2001-а.

Дали обаче сходствата свършват дотук?

Зад хаоса в администрацията и правосъдието, с който очите ни сякаш започват свикват, и загубата на човешки животи в тези случаи стои един общ знаменател - призраците на дерайлиралите институции. 

Убиецът на Елеонора бе осъден на четири години затвор, от които излежа три и след това бе пуснат на свобода. В случая с починалото преди дни момче, уж "по обективни причини", е по-трудно да се установи вината. Институциите са улеснени в опитите си да бягат от отговорност като си прехвърлят топката. Тук привидно няма ръка, държаща димящ пистолет; затова и вината засега се приписва на неодушевен предмет - на "кабела убиец", на "необезопасената шахта" и т.н.

Фактите обаче сочат друго: кабелът е захранвал търговски обект, за чието премахване има преписка още от 2018-а, освен това е бил монтиран по начин, който го е превърнал в смъртоносен капан. 

Престъпната небрежност не датира от вчера

Могат да се направят препратки и към други случаи, при които у нас престъпна небрежност при строителни и ремонтни работи води до загуба на човешки живот. През 2005-а например 34-годишен мъж загина, поразен от ток в шадравана на площад "Славейков" в София. Фонтанът бе собственост на общинската фирма пазари "Теменуга”. През 2013-а 11-годишно момченце почина от токов удар, прескачайки металната ограда на двора на училище в с. Копривлен.

Само през последните години имаше няколко случая с хора, пропаднали в асансьорни шахти, поради технически неизправности на съоръженията. А през 2018-а съдът оправда и четиримата обвиняеми за смъртта на две жени, които на 19.09.2006 г. бяха премазани в автомобила си от ул. "Алабин" в центъра на София след като пететажна сграда се срути. 

Стремежът за бърза печалба се превърна в сериен убиец

Дали влизането на страната ни в ЕС през 2007 доведе до повече справедливост? Дали беззаконието спря да бъде норма или напротив - проявите му още повече зачестиха?

В България щедрите финансови потоци от Европа бяха посрещнати с възторг от институционалните пирати. Институционият упадък не бележи признаци на подобрение през последните десетина години. Напротив, при правителствата на ГЕРБ корупцията не само не бе ограничена, а пусна по-дълбоки корени. Но ще бъде евтин популизъм да припишем всички беди, сполетели държавата ни, само на една конкретна партия или управление.

Защото тук не става дума само за институции. Не е достатъчно просто назидателно да размахаме пръст към "лошите управници". Институциите у нас вегетират, изпълнена с арогантност, всепозволеност, тарикатлък на едро и дребно, стремеж за бърза печалба на всяка цена. Тази атмосфера се стеле над цялото общество. Да се строи и ремонтира набързо, като законовите изисквания се заобикалят чрез стимулирането на съответните органи с подаръци, остава широко разпространена практика в България. 

Човешки животи стават жертва на ненаситността

През 2006-а познати от Франция, които бяха резервирали стая в чисто нов петзвезден хотел на брега в Созопол, бяха изумени от това, че луксозният апартамент върви в неочакван "комплект" с куп архитектурни дефекти, включително липса на топла вода - причинени от немарливостта на майсторите или от бързането на собствениците на хотела. За щастие, тази лятна история се размина само с шеги и закачки. Но срутващите се хотели на брега на морето могат да се превърнат в огромна трагедия.

Девалвирането на човешкия живот става за сметка на стремежа към задоволяване на ненаситността. Докато това е господстващата ценността система, виновниците ще минават между капките, а хората ще продължат да загиват в шахтите-убийци, осеяли България като лунни кратери, изградени от общественото нехайство.