Жертви на престъпления от общ характер ще могат да сключват споразумения с извършителите на престъпления.

Това става ясно от промените, които правителството предлага да бъдат направени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), съобщава OFFNews

С тях спрямо някои престъпления е предвидена възможността да се прилага медиация, като по този начин ще се търси бързо производство, икономия на "наказателната репресия" и разтоварване на съда и прокуратурата от протяжни дела.

Тя ще се прилага както при престъпления от общ характер, така и при престъпленията, които се преследват по тъжба на пострадалия. В мотивите към промените е записано, че групата престъпления, които влизат в този кръг, са престъпления от общ характер, за които се предвижда затвор до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено.

Медиация ще може да се прилага и при престъпления, за които затворът е до пет години, но са извършени по непредпазливост.

Медиация ще може да се прилага и при кражба и нанасяне на лека телесна повреда, ако престъплението е извършено от непълнолетен. 

За да не се стигне до прекалено широка и неуместна употреба на медиацията, в проекта с промени са въведени някои допълнителни ограничения за приложението й.

Например тя няма да се прилага, ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт, или деецът е бил в пияно състояние.

"Деецът не следва да е осъждан, а причинените от деянието имуществени вреди следва да бъдат възстановени или обезпечени, като същевременно може да поеме и задължение за въздържане от определено поведение и др. Така интересите на пострадалия ще бъдат гарантирани в достатъчна степен, а медиацията ще придобие статут на по - хуманна форма на реакция, но само при лица, за които извършването на престъпление е първи или инцидентен факт", е записано в мотивите.

Пример за престъпления по Наказателния кодекс, за които ще може да се прилага медиацията, са: 

Чл. 108. (Доп. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм., бр. 99 от 1989 г., бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Република България, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до три хиляди лева.

Чл. 117 . (1) Приготовление за убийство по чл. 115 и 116 се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 127. (1) Който по какъвто и да е начин подпомогне или склони другиго към самоубийство и последва такова или само опит, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 145а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.

Чл. 154а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г.)
(1) (Предишен текст на чл. 154а, изм. – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Който извърши блудствени действия или съвкупление с непълнолетно лице, което се занимава с проституция, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Медиация може да бъде насрочвана още преди образуването на наказателното производство, както и на всеки негов етап от съда или прокурора. Така се дава възможност за избор както на страните, така и на компетентните органи.

В процедурата по медиацията пострадалият и извършителят на престъплението участват лично. За да бъде постигнато бързо производство, е предвидено медиацията да приключва в рамките на до два месеца.

Тя ще се провежда при закрити врати. Страните подписват споразумение, при което пострадалият може да договори условията, които в най-голяма степен го удовлетворяват. Ако споразумението бъде одобрено от съответния компетентен орган, образуваното наказателно производство се прекратява. Изпълнението на споразумението ще се контролира от съда. 

Промяната няма да засегне държавния суверенитет във връзка с наказването на престъпления, а ще е свидетелство за отказ от преследване в определени случаи и икономизиране на наказателната репресия. Освен това, като допълнителна гаранция съдът и прокуратурата стоят на „входа“ и „изхода“ на процеса - те преценяват дали да се отклони определен случай към медиация и дали да приемат неговия резултат. Същевременно отклоняването на голям процент от делата за по-леките престъпления по този по-кратък път би разтоварило органите на наказателното правораздаване и би им предоставило възможност да се концентрират върху по-значимите дела, се посочва в мотивите на проекта.