Електроиндустрията е износител №1 на България за шеста поредна година

Една от най-високотехнологичните индустрии у нас – електроиндустрията, е отрасълът с най-голям принос в износа на България за шеста поредна година. Това съобщи пред журналисти Орлин Димитров, изпълнителен директор на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), който цитира данни на Евростат за 2021 година, предава Mediapool.bg.

Колегата му инж. Иво Русев, управител на фирма за търговия с електротехнически стоки, разказа за куриозен случай на 35-годишна швейцарка, инженер в бранша, която е дошла да работи в завода на "Хитачи" в Севлиево срещу по-висока заплата в сравнение с родината си. "Говорих с жената, тя беше изключително доволна от работата си и от живота в България и каза, че в Предбалкана се чувства като в Швейцария", сподели Русев.

Генерираният от електроиндустрията експорт (3.6 млрд. евро) е на първо място с дял от 10,5% от общия износ на България през 2021 година, сочат данните. През 2022 г. обаче може да се очакват промени във връзка с огромния ръст в производството на оръжие, както и с износа на преработени горива, включително за Украйна.

"Знаковите фирми, които определят бранша "Електроника и електротехника", у нас са около 300", смята Димитров. Сред тях са световно известни чуждестранни инвеститори като "Шнайдер Електрик", "Фесто", "Сименс", АББ, "Либхер", "Мелексис", "Сенсата" и др. Те допринасят за динамичното развитие на бранша, който стъпва върху традициите в електрониката на България, датиращи от десетилетия.

Значителна част от бизнеса на електроиндустрията са продукти с по-ниска добавена стойност - кабели за автомобили, но друг голям дял са редица високотехнологични стоки. "Вероятно знаете, че България е на трето място в света по производство на електроника за автомобили", посочи Мариела Маджарова, изпълнителен директор на "Телетек Електроникс". Компанията е най-големият български производител на пълна гама сигнално-охранителна и пожаро-известителна техника с износ към над 85 държави по света. Скоро предстои откриването на нов завод на дружеството в столичния квартал "Надежда", в който ще работят около 200 души.

Водещите продукти на електроиндустрията у нас са електрически апарати за напрежение до 1000 V, кабелни форми за автомобили, електронни интегрални схеми, хладилници, електрически табла, трансформатори, акумулатори и бойлери.

От 2007 година насам се наблюдава над три пъти увеличение на обема на производството, а през 2020 г. оборотът на бранша достига 3.8 млрд. евро или около 11% от цялата българска преработваща индустрия.

"Електротехническата и електронната индустрия са ключов бранш за българската икономика. Той има сериозен принос в технологичния напредък на България", каза Орлин Димитров.

"Бизнесът ни се развива динамично, но се сблъскваме и с трудности", заяви д-р инж. Димитър Белелиев, председател на съвета на директорите на най-старото и най-голямо българско предприятие за поддръжка на големи генериращи мощности в енергетиката – "Централна енергоремонтна база" (ЦЕРБ).

По думите му най-сериозен е проблемът с недостига на кадри и изкривяването на пазара на труда най-вече от държавни предприятия. В сектора на електроиндустрията у нас работят около 55 000 служители. Според Белелиев проблемът с кадрите е на всички нива – липсват както средно ниво технически персонал, така и подготвени инженери. Според него държавните предприятия в енергетиката дават твърде високи заплати и поддържат изключително раздут персонал, с което изкривяват пазара на труда.

"Току-що завършил инженер не започва разговор за работа за заплата под 2500 лева. Софтуерни специалисти пък не могат да се намерят за възнаграждение под 10 000 – 12 000 лв. на месец", казаха от БАСЕЛ.

"Едно от решенията е държавата да облекчи процедурите за наемане на хора от други националности, например от Украйна, а образователната система да подготвя кадри, от които бизнесът има потребност," смята Белелиев.

По думите му друг проблем е неясната цена на електроенергията, което не позволява на фирмите да планират разходите си.

Освен това има и пропуски в сферата на соларната енергетика. Според Белелиев държавата у нас трябва да стимулира изграждането на фотоволтаични системи на мястото на потребление на енергия, а не както е в момента – големи централи на отдалечени места. Соларните централи трябва да са върху покривите на жилищни, производствени, търговски помещения. Процедурата трябва да се опрости и присъединяването към ел. мрежата да става онлайн, с няколко клика – така, както е в развитите европейски държави.