Проучване на АИКБ показва сериозни опасения за икономическата стабилност и конкурентоспособност на българските предприятия

Приблизително една трета от българските работодатели – членове на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), очакват негативно влияние върху бизнеса си от новите американски вносни тарифи. Това показват резултатите от мащабно проучване, проведено сред 620 компании в периода 7-11 април 2025 година, съобщават от АИКБ на официалната си интернет страница.

Според данните, макар половината от анкетираните да смятат, че новите вносни тарифи няма да ги засегнат пряко, значителна част от респондентите (150) се притесняват от косвеното влияние чрез веригите на доставки. Най-уязвими са компаниите, които изнасят за Нидерландия, Германия и Австрия - държави, които впоследствие реекспортират към САЩ.

Българските стоки, които ще бъдат най-силно засегнати, включват текстилни продукти, автомобилни части, машини, хидравлични съоръжения, дървообработващи машини, козметични продукти и трикотажни облекла.

„Очакванията са свързани със свиване на икономическата активност, риск от рецесия в нашата икономическа зона, а при непостигане на трайни търговски решения – риск от депресия и значително ограничаване на инвестициите", отбелязват от АИКБ.

Сред най-често посочваните косвени ефекти са оскъпяването на стоките при отслабване на долара спрямо еврото и масовото навлизане на по-евтини азиатски стоки на европейските пазари. Това поставя българските производители под сериозен натиск и повдига въпроса за необходимостта от спешни мерки за подкрепа.

Специфични секторни въздействия

В застрахователния сектор се очаква значителен спад в потреблението на услуги от засегнатите индустрии, особено при карго застраховките поради очаквания срив в експорта.

Енергийният сектор предвижда намаляване на вътрешното производство и консумацията на електроенергия, което може да предизвика дисбаланс между производство и потребление.

По отношение на директните ефекти, най-голяма част от анкетираните работодатели прогнозират спад в производството до 5 процента, следвани от тези, които очакват по-сериозен спад между 20 и 30 на сто.

Предприятията, които в момента изграждат нови производствени мощности, се опасяват от „нарушаване на работните графици, затруднения по доставките на основни и спомагателни машини и съоръжения, потенциално оскъпяване на инвестиционния процес", като при продължителна криза съществува и риск от проблеми при стартирането на производствената дейност.

Необходимост от държавна подкрепа

Работодателите категорично настояват за предприемане на целенасочени действия от страна на държавата. Повече от една трета от респондентите смятат, че са необходими „конкретни мерки за намаляване на административните тежести и бюрокрацията за бизнеса и гражданите".

На следващо място по важност са мерките за задържане на персонала, което според компаниите би оказало значителна подкрепа на бизнеса в този труден период.

Българските предприятия виждат като възможно решение и диверсификацията на пазарите, като посочват конкретни региони с потенциал - Латинска Америка, Африка, Канада, Австралия, Близък изток и Азия.

В зависимост от сектора, компаниите имат и специфични предложения: Програма за достъпни цени на електроенергията, преразглеждане на Зелената сделка в частта за задължителните СО2 квоти, и държавни субсидии за повишаване на конкурентоспособността спрямо субсидираните компании от Турция, Испания и Китай.

Американският президент Доналд Тръмп обяви на 2 април въвеждането на допълнителни мита от 20 процента по вноса от Европейския съюз, като стоманата, алуминият и автомобилите вече са обложени с 25 процента мита. От ограниченията са изключени лекарствата, петролът и петролните продукти, дървеният материал, медта и изделията от полупроводници.