Известната фирма работи в България типично по български, като унижава клиентите си

За моето дете „детско меню” винаги е означавало неясно изкушение в ресторантите за бързо хранене – някаква храна с чуждоземно звучащо за него име, задължително с пържени картофи и играчка. За мен това е бил неизбежният компромис  с правилното хранене, който правя мнооого рядко и с огромно неудоволствие. Представете си тогава каква приятна изненада беше за мен фактът, че в ресторанта на ИКЕА, след топлата витрина, попаднахме на симпатични картонени кутии, наречени „детско меню”, които съдържаха ябълка, плодово кисело млекце и сок от бъз. Моят син сам разбра, че кутията е предназначена за деца и за моя радост поиска да му взема.

Когато стигнахме до касата обаче, ни очакваше повече от неприятна изненада, да не кажа нещо доста близко до унижение. Касиерът отсече, че детските менюта вървят само с порция кюфтенца и че трябва да върнем кутията. В объркването си аз подадох на сина ми злополучната кутия и го помолих да я върне на щанда – нещо, което той категорично отказа и беше напълно прав. Да вземеш храна от ръцете на дете и да го накараш да се чувства, все едно я е откраднало – не знам дали има нещо по-ненужно и дори жестоко. Когато се окопитих, завих на касиера, че обвързването на детското меню с друга храна е необмислено и лишено от смисъл действие. Служителят сви рамене и ми заяви, че нищо не можел да направи. Аз пък му заявих, че винаги има какво да се направи – например да предаде на управата, че като клиент смятам, че маркетинговата им политика в този случай е доста глупава. На което той отговори: “Нито сте първата, нито сте последната, която се оплаква от това...”. Оставихме кутията на касата и си отидохме.

Това е историята. Ще коментирам съвсем накратко. Почитател съм на ИКЕА години преди да отворят магазина си в София, който посрещнах наистина с възторг. Харесват ми не само заради продуктите си, но и заради философията и ценностите, които марката изповядва. Не съм сигурна, че сред тях фигурира необходимостта от повишаване на консумацията на кюфтенца чрез стимули като детски менюта, нито възпитанието на децата, че здравословното хранене зависи от изпълнението на някакви условия, а не е препоръчително и естествено начинание само по себе си.

Аз лично си обяснявам тази случка с обикновено недоглеждане и липса на сериозен размисъл в нечия глава. Как да обясня нещата на сина си обаче, е друг въпрос.

Жалко. Много жалко.