Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ, дългогодишен ръководител на секция "Сеизмология" в Геофизичен институт (дн. НИГГГ-БАН)

В сряда през тази седмица в 03:33 в източно Мексико е регистрирано поредно силно земетресение. Магнитудът му по динамичната скáла е 5.8, за което са единодушни Мексиканската сеизмологична служба, световният център в САЩ и Евро-Средиземноморският сеизмологичен център. Стойността на дълбочината на източника, определена в цитираните центрове, е между 104 и 122 километра под земната повърхност; разликата в стойностите би могла да се дължи на различаващи се модели на структурите в района на активност.

Епицентърът на земетресението е в щата Чиапас. Голямата дълбочина на сеизмичния източник, обаче, предполага не много висока интензивност на сътресенията (да си припомним земетресения от близкото огнище в район Вранча). Така, в селищата между тихоокеанското крайбрежие - залив Теуантепек – и планинската верига Сиера Мадре масово не са описани въздействия със степен по-висока от IV-V по 12-степенната скáла (справка Европейски и Американски център). Сред съобщенията, пристигнали от столицата на щата град Тукстла Гутиерес, единични докладват незначителни повреди.

В информацията на всички очевидци е отбелязано продължително усещане на осцилации; този ефект е характерен за дълбоко разположени сеизмични източници. Земетресението, макар станало през нощта, е усетено до около 400 км - на запад включително в щата Оаксака, на изток в съседна Гватемала. На север усещането се простира до Мексиканския залив.

Предходна активност се осъществява на малки дълбочини (15-35 км) – епицентри в акваторията на Тихи океан на около 130 км от бъдещото земетресение с магнитуд 5.8. На същите дълбочини е регистрирана частично и афтершокова активност. И в двата случая – преди и след земетресението с магнитуд 5.8 – трусовете са с магнитуд не по-голям от 4.3. Мястото на активирания район е оконтурено на вмъкната карта в приложената илюстрация.

Дълбочинното разпределение на регистрираната сеизмична активност в направление югозапад-североизток, от плитки към дълбоки над 200 км огнища (приложената илюстрация), се дължи на подпъхване в посока север-североизток със скорост около 65 мм в година на тектонската плоча Кокос под Северноамериканската плоча. Този процес на субдукция обуславя и поява на чести и силни земетресения в щата Чиапас.