От догодина обезщетенията за неимуществени вреди при катастрофи трябва да се изплащат по съответна методика.

По 3,1 млн. на ден изплащат застрахователните компании като обезщетения. За 2018 г. в касите им са влезли 2,5 млрд. лв., а изплатените компенсации са 1,13 млрд. лв. Това са данни, предоставени от асоциацията на застрахователите, пише 24 часа.

Методика за определяне размера на обезщетенията обаче още няма. Отговорен за това е Гаранционният фонд, на който парламентът я възложи преди 8 месеца. Миналия ноември по спешност в Застрахователния кодекс бе заложен таван от 5 хил. лв. на по-далечни близки на загинал на пътя. И бе даден 6-месечен срок за изготвянето на методика. (Спазва ли се и какви са последствията - виж мнението на Илиана Христова - зам.-председател на КФН.)

В отсъствието на методика съдилища основно в провинцията продължават да отсъждат и по-големи компенсации от записаните в закона - 20 - 30 и дори 50 хил. лв., казват застрахователи. Първите обжалвания са вече във Върховния касационен съд и се очакват решения по тях.

Близо 2 месеца след поръчката на парламента на сайта на Гаранционния фонд се появи обява за процедура за избор на консултант по проекта – на 29.01.2019 г.

Избраникът - “HLB България, до момента е представил единствено доклад без конкретни варианти, научи “24 часа”. Консултантът е направил пълен преглед на практиката в другите държави. Така регламент за обезщетения няма, кръгът на близките, които имат право на тях, може да се промени, а цената на полицата - също. При дискусията, на която КФН не е поканена и не е присъствала, мненията на застрахователи натежали към испанския модел, обясняват участници в нея. Това означава, че новата методика може да е комбинация от лимити за неимуществени вреди при смърт на пострадало лице и въвеждане на измерими критерии за имуществените вреди, като например издръжка за близки, в съответствие с дохода на загиналото лице.

Според доклада на консултанта във Великобритания, Германия, Франция основната цел на обезщетенията е пряко компенсиране на причинената вреда.

Размерът на обезщетението зависи от имуществените вреди. Например при смърт на съпруг или съпруга имуществената вреда се изчислява чрез обективен показател, какъвто е загубата на доход. Обезщетенията за неимуществени вреди, т.е. за болка и страдание, са символични.

Точно обратният модел е възприет в Испания и Италия. Там имуществените вреди се компенсират в ограничена степен, но за неимуществените се определят високи обезщетения и така се компенсират и подценените имуществени вреди.

Например при смърт на съпруг и баща съотношението на обезщетението за нанесените вреди - имуществени към неимуществени вреди в Англия би било 99:1, а в Италия и Испания -34:66.

Първият въпрос, който трябва да се реши с методиката за България, е какво да бъде това съотношение, до какво ще доведе то както за близките на пострадалите, така и за финансовата стабилност на застрахователната система.

Вторият казус, който трябва да получи отговор, е какъв да бъде кръгът на близките за обезщетяване. Докладът подсказва, че в Испания законът определя обезщетение да получат само близки, които са в общо домакинство с жертвата. Във Франция обезщетение има за близките, които едновременно са емоционално свързани и са в едно домакинство. Как това ще се доказва в България, ако се копира системата, не е ясно.

В Малта, Словакия и други държави “Гражданската отговорност” не покрива болки и страдания. Плаща се само за загуба на доход и издръжка на деца. В България в момента се изплаща обезщетение на по-широк кръг лица, ако са емоционално свързани, дори и да не са роднини.

Какви да са размерите на обезщетенията, е следващият важен въпрос, който чака отговор с методиката. В повечето държави обезщетенията за неимуществени вреди варират от 5000 до 25 000 евро.

По-високи обезщетения за неимуществени вреди са предвидени в Италия - 330 хил. евро, и Испания - 90 хил. евро.

Цените на “Гражданска отговорност” обаче там са по-високи. В Италия например средната цена на застраховката също е най-висока в Европа - 348 евро, при средно европейско ниво от 229 евро. Тоест, ако в България искаме да има по-високи обезщетения, както е в другите европейски страни, то цената на застраховката “Гражданска отговорност” трябва да е по-висока, но тя на практика се формира и спрямо нивото на заплатите в дадената държава.

Основна тежест при формиране на цената има рисковата премия, която зависи от щетимостта и размера на претенциите и изплатените обезщетения. И цената на полицата, и размерът на двата вида обезщетения са обвързани със стандарта на живот. Не само за да има т.нар. коефициент на покритие - т.е. повечето коли на пътя да имат полици, а и защото фактори като медицински разходи, загуба на доход отразяват ценови равнища. Казусът с неимуществените вреди е труден, защото няма обективни критерии за тях.

В България, от една страна, присъжданите обезщетения за неимуществени вреди са сред най-високите в Европа в сравнение със средния размер от 5 - 25 хил. евро, а от друга – цената на застраховката е сред най-ниските. Как това обаче гарантира финансова стабилност в сектора на застраховането и каква е възможността застрахователна компания да не може да изплати обезщетенията, е въпросът.

Нещо повече, по данни на Асоциацията на застрахователите размерът на обезщетенията расте. През 2013 г. той е бил 82 745 лв., през 2014 г. 90 383 лв., през 2015 г. - 102 751 лв.

Лек спад има през 2016 г. - 88 781 лв., за да се вдигне до 117 841 лв. през 2017 г. До юли 2018 г. актюерските изчисления на застрахователите са се основавали на очаквания за 2,5 - 3 наследници при един смъртен случай. Това означава среден размер за всички, имащи право на компенсиране, 350 000 лв.

Откъде идва проблемът и защо Гаранционният фонд трябва да предприеме мерки?

С тълкувателното решение на ВКС от юли 2018 г. чувствително се разшири кръгът на лицата, които могат да претендират за обезщетение за смърт на близък при смърт в катастрофа. Увеличеният брой лица обаче води до по-висок общ размер на обезщетенията.

Това веднага се отрази на цената на полицата. По данни на Комисията за финансов надзор през май 2018 г. тя е струвала средно 232,61 лв., а

4 месеца след решението вече е 332,59 лв.

Едновременно с това анализът на показателя “щетимост”, който при неимуществените вреди се измерва с брой смъртни случаи в резултат на пътно произшествие, показва, че средно за Европа жертвите от катастрофи са 49 на 1 милион, а у нас са 96 на 1 милион. Още един важен фактор.

Така, въпреки че законодателят даде 6-месечен срок, който вече изтече, Гаранционният фонд не е готов с проекта на методиката. А тепърва трябва да има и обществени обсъждания, преди да се премине към изготвяне на наредба.

Илиана Христова, зам.-председател на Комисията за финансов надзор: Ще настоявам Гаранционният фонд да изпълни задължението си и да подготви методиката възможно най-бързо.

- Поехте поста в КФН с ресор застраховане преди 2 месеца, а методика няма. Защо, г-жо Христова?

- Единствената информация, с която разполагаше КФН, когато поех поста, бе, че отворената процедура от Гаранционния фонд за избор на консултант току-що е финализирана. Фондът трябваше да подготви методика и да я предостави на комисията, на Министъра на здравеопазването и на Министъра на труда и социалната политика. Ние, заедно с колегите трябва да подготвим Наредба, с която да утвърдим методиката. Сега, заради забавянето от фонда, срокът за нас се скъсява драстично. По закон КФН има административен ангажимент със срок 7 декември 2019 г.

- Предприехте ли нещо и какво?

- След изтичане на срока, лично изпратих писмо до Гаранционния фонд, с което изисках информация. Получихме отговор от г-н Стоилков и г-н Михайлов, което гласи: „Съгласно договора на ГФ с консултанта изпълнението на втора фаза е предвидено да се извърши в 40 дневен срок, т.е. до 24.07.2019 г. След тази дата предвиждаме 20 - дневен срок за разглеждане и обсъждане в работната група за изготвянето на проект на методика.”

От моя страна в момента, в който получим проекта на Методиката от ГФ, незабавно ще започне обществената дискусия, ще направя всичко възможно да се работи максимално интензивно и приоритетно, и категорично ще изработим наредбата в законния срок. Сигурна съм и че колегите от Министерство на здравеопазването  И Министерството на труда и социалните грижи ще са на линия.

Илиана Христова, зам.-председател на Комисията за финансов надзор

- Ако тези срокове не се спазят?

- Срокът 7 декември 2019 г. не може да се прескача. 6 месеца имаха Гаранционния фонд, 6 месеца имат КФН и другите две институции, но вследствие забавянето на фонда се съкращава срокът на КФН и другите институции. А в него ние трябва да проведем и обществено обсъждане, което не може да е по-малко от 1 месец. Затова очаквам бързи действия от ГФ. Има вероятност ние дори да имаме 1 месец да я изработим. А нали и обществото трябва да има възможност за дискусия!

- Защо е важна тази методика?

- От изключителна важност е българските граждани да имат реалистична позиция, когато става въпрос за загуба на човешки живот при инцидент на пътя. Емоционалните, психическите последици след катастрофа и загубата на близък човек са огромни и не могат да се приравнят на каквато и да било сума. Нашите усилия обаче са да създадем работещ инструмент, с който да се постигне справедливост и изпълнение на ангажиментите на държавата.

Ние правим всичко възможно в най-трудния момент близките на пострадалите да разчитат на справедлива подкрепа от закона и регулаторните органи. В комисията работим по нов начин - а именно да усетят гражданите и обществото отговорно отношение към тях и към държавата, в която всички искаме да живеем по-добре, никой да не бъде забравен и изоставен. Пример за това разбиране бе и категоричната ни позиция по изплащането на обезщетенията на близките на загиналите хора край Своге.

- Какви са приоритетите ви в сектор “Застраховане”?

- Съм и ще бъда абсолютно безкомпромисна по важни, изискващи бързо решение теми: обезщетенията , системата “Бонус-малус”, последиците по случая ЗК “Олимпик”. Сложни и тежки, но решими казуси, справянето с които ще повиши стабилността в застрахователния сектор, защитата на потребителите на застрахователни услуги и грижата за гражданите. Мисията ми е да постигнем справедливо обезщетение, което се прилага еднакво за всички пострадали, и да подкрепим усилията да спре войната по пътищата, което касае и въвеждането на "Бонус-малус."

- Защо не говорите публично за това?

- Комуникация по тези теми ще има, когато сме готови с аргументи и факти. Акцентът в работата ни е конкретност и обоснованост на предложенията. Нашата задача е, макар и не във всички случаи да имаме ангажимента по закон да го направим, да провокираме останалите органи и институции, застрахователите и т.н. да са активни и да изпълняват отговорностите си. Защото работим за хората на България.

- Но сте отворена за идеи и дискусии, предполагам?

- При всеки възникнал казус ще съм на линия да дискутираме. Искам да знам позицията, коментарите, критиките на всички заинтересовани страни. В този процес, комисията, и аз като зам.-председател, трябва да отговорим на трудните въпроси и уверявам ви, няма да се скрием зад някоя удобна “безсмислица”. Само така можем да предложим максимално ефективни решения на проблемите ни. Но няма да сме в медиите всеки ден, защото работата ни е в комисията. Медиите дават възможност да комуникираме свършена работа и да информираме за казуси и кризи.

- Очаквате ли много спорове, а и критики около “цената на човешкия живот”, която ще влезе в методиката?

- Вярвам, че човешкият живот няма цена. Емоционалната загуба няма цена. Никога! Застрахователното обезщетение няма да намали болката. Това, за което се борим е справедливост. Методиката трябва да осигури както даването на финансова подкрепа на близките на загиналите, така и финансова стабилност на сектора. Защото, ако изплатим повече от това, което имаме, на едни граждани, застрахователите могат да фалират и да не могат да изплатят на други.

Имаше коментари, че слагането на “таван” нарушава правата на гражданите и свободата на съда да определи обезщетението. Как съдилищата в България ще отсъдят справедливо и еднакво за всички граждани, ако нямат референтна рамка за обезщетения, и как ще осигурят, че няма да минат онзи “таван” , след който ще има фалити на застрахователите?

Разберете, ситуацията е сложна – имаме близките на пострадалите, имаме гражданите, на които да не се налага да плащат твърде висока цена на “Гражданска отговорност” на автомобилистите, имаме и застрахователите, които искаме да са финансово стабилни. Застрахователите изчислиха миналата година, че искове без “таван” могат да доведат до дефицит в системата от близо 1 млрд. лв. Какво се случва при такъв дефицит, можем да предположим. Как се изчислява къде е балансът и какво ни очаква, без да имаме правила, които да спазваме всички?

Гаранционният фонд има за задача да предложи проект на методика с критерии, ясни индикатори и възможност за изчисляване на обезщетенията при имуществени и при неимуществени вреди, настъпили в резултат на смърт и телесни увреждания. Тази методика ни е нужна, за да има справедливост при обезщетяването и за двете страни – онези, които имат право на обезщетение, и онези, които са задължени да изплатят обезщетението. Лично аз настоявам за широко обществено обсъждане на методиката, гласът на гражданите и бранша ще е от изключителна важност.

- За финал, има ли връзка между системата “Бонус- малус” и методиката за обезщетенията. Ще помогне ли въвеждането на „Бонус- малус"?

- Категорично връзка има. За да не поскъпне за всички “Гражданската отговорност”, а само за рисковите и недобросъвестни водачи ще спомогне въвеждането на системата „Бонус- малус". От избирането ми за зам.- председател на КФН преди 2 месеца “Бонус-малус” е една от 3-те приоритетни теми. КФН има ангажимента и отговорността, заедно с МВР и Министерството на транспорта да изготви варианти за системата. Ние ще сме готови скоро за обществено обсъждане и повярвайте, комуникацията за целта на системата и дискусията по вариантите ѝ ще са приоритетни за нас.

Ангажиментът е изцяло наш и по закон и задачата ни е поставена от Народното събрание. И още нещо, сигурна съм, че в подкрепа и на вас медиите, сте отбелязали високото ниво на прозрачност и на ежедневна комуникация от страна на КФН, както в медиите, така и като изчерпателност на интернет страницата ни. Искаме гражданите, медиите, всички заинтересовани страни да са информирани за етапите на задачите, по които работим, и за статуса на казусите при поднадзорните ни лица. Но най-вече за начините за превенция на подобни кризисни ситуации.