Как растенията помагат за справяне с радиоактивното замърсяване след Чернобил и Фукушима

На 11 март 2011 година, малко след обяд, Източна Япония се сблъска с трагедия. Земетресение с магнитуд 9,0, последвано от опустошително цунами, връхлетя префектурите Мияги и Фукушима, отнемайки живота на хиляди хора. Но това беше само началото на бедствието - в крайна сметка ядрена централа "Фукушима Даичи" в Окума експлодира, изпращайки токсични радиоактивни отпадъци в околната среда.

Въздействието на този катаклизъм се усеща и до днес. Япония продължава да се бори с милиони тонове радиоактивни отпадни води и множество твърди отпадъци. Сред иновативните методи за справяне с радиоактивността се откроява и една сравнително непретенциозна идея: засаждането на слънчогледи.

Будисткият монах Кою Абе от храма Джоенджи споделя пред Ройтерс само няколко месеца след катастрофата: "Засаждаме слънчогледи, полска горчица, щир и кокиче, които се смята, че абсорбират радиацията. До момента сме засадили над 200 000 цветя и сме разпространили още повече семена. Във Фукушима цъфтят поне 8 милиона слънчогледа, които произлизат оттук."

Тази практика не е просто част от някаква древна мъдрост - зад нея стоят и научни аргументи. Слънчогледите са изключителни в почистването на радиоактивни отпадъци, затова след аварията в Чернобил през 1986 година те също бяха засадени.

Почвоведът Майкъл Блейлок потвърждава: "Слънчогледите са много добри в усвояването на определени радиоактивни изотопи. Те успяха да помогнат при премахването на отпадъци от катастрофата в Чернобил, след като ги засадихме в засегнатите райони."

Изборът на слънчогледите не се дължи на тяхната красота, макар и това да е допълнителен плюс. Те растат бързо и лесно, почти навсякъде, и основната част от биомасата им се намира в листата и стъблата, което позволява безопасно отстраняване на радиоактивните материали без да се налага да се изкопават корените.

Процесът на фиторемедиация, използването на растения за премахване на токсините от околната среда, имаше значителен успех в Чернобил, където почвата и водата бяха силно замърсени с радиоактивни елементи като цезий и стронций. Тези изотопи имитират естествените хранителни вещества, които слънчогледите поемат – цезият имитира калий, който е необходим за фотосинтезата, а стронцият – калций, осигуряващ структурна поддръжка.

„Това беше много ефективно за водата“, обяснява Блейлок. „С почвата беше малко по-сложно, но с правилните условия слънчогледите могат да помогнат за премахването на тези замърсители от почвата във Фукушима.“

Въпреки успеха в Чернобил, опитите за фиторемедиация във Фукушима се считат за неуспешни. Малкото анализи показват, че растенията не успяха да намалят значително радиоактивността в почвата.

Това обаче не е изненадващо - между Чернобил и Фукушима съществуват множество различия, които възпрепятстват успешното провеждане на експерименти по идентичен начин.

Въпреки че слънчогледите не успяха да спасят Фукушима от радиоактивното замърсяване, те все пак изиграха роля във възстановяването на района.

„Десетки местни жители дойдоха да събират цветя“, разказва местната жителка Томое пред Ройтерс. „Това ми помага да забравя за радиацията.“