През 2023 година Тодоровден, познат като Конски Великден, е на 4 март – ден след националния ни празник

Един от първите пролетни празници, превърнали се в част от църковния и народния календар, в традиция, съхранена през вековете, честваме през първата събота след Сирни заговезни. Тодоров ден (Конски Великден) няма точна и фиксирана дата, на която се чества, тъй като зависи от това кога се падат Великденските пости и по традиция се празнува в първата събота от тях. Така празникът може да бъде както през месец март, така и през февруари през различните години. През 2023 година Тодоровден, познат като Конски Великден, е на 4 март – ден след националния ни празник. В някои краища може да срещнете празника още като Тудорица или Тодорица освен с официално познатите имена – Тодоровден, Конски Великден, пише Actualno.com.

Защо празникът е наречен Тодоровден?

Според църквата ни има шестима светци, носещи името Тодор. В народната памет и според преданията Тодоровден е кръстен по този начин в чест на Свети Тодор, който, качен на кон, обикалял плодородните земи през пролетта, за да нагледа посевите и да ги благослови. Тодоровден е свързан с надеждите на нашите прадеди за богата реколта от земята, която ги изхранвала. Те били силно зависими от времето, сезона и от това дали годината ще е плодородна и богата, тъй като очаквали да преживеят и изхранят голямата си челяд именно от посевите си и от културите, които сами отглеждали. Легендата разказва и че светецът връзвал коня си на копието си, забито в нивите, събличал девет кожуха – символ на деветте студени месеци (есен, зима и пролет, без трите летни) и отивал да измоли Бог да дойде лятото, за да се радват хората на плодородие и на храна, родена от земята. Тодоровден бил един от най-значимите празници в народните традиции. Съхранен и до днес, той продължава да се чества по стари обичаи в редица краища от страната ни, като много от обредите, посветени на празника, се следват и изпълняват, както в онези далечни времена. Защо обаче Свети Тодор е на кон и каква е ролята на коня в преданията? Защо празникът на светеца – Тодоровден го наричат и Конски Великден?

Конски Великден – защо Тодоровден е известен и така?

По стари традиции празникът е свързан и с конете и по-точно със здравето им. Обредните пити също са свързани с това изключително важно за българите в онези години животно. Те обикновено се правили с форма на подкова, а по-сръчните домакини се стремели питата им да наподоби самото животно, и от тях се слагало парче, намазано с мед, в хранилките на конете. Любопитен обичай, навярно и леко забавен, изпълняван в някои части от страната от жените, е скачането им като коне и цвиленето, докато раздават от обредните пити. Правят го, за да е здрав добитъкът и за плодовитост на кобилите. За да не боледуват пък конете, по традиция е забранена консумацията на лук на този ден.

Тодоровден е наречен Конски Великден и заради кушиите. Докато жените приготвяли обредни хлябове и ястия, миели косите си с вода със слама от конската ясла и слагали трапезата, мъжете кичели най-хубавите коне и се приготвяли за надбягване с тях – т.нар. кушии, които са познати и днес на Тодоровден. Те имат прабългарски корени и произхождат от онези далечни времена, през които конят е бил свещено животно и най-важното за народа ни, тъй като именно конят е бил пръв приятел и помощник както в битките, така и в делника и труда на хората.

Кой празнува на Тодоровден?

Освен конете, които очевидно заемат централно място в празника и с които са свързани много от обичаите и традициите на Тодоровден, на този ден празнуват и всички, чието име е производно на Тодор – Дора, Теодора, Тошо, Дарка, Доротея, Дарина. Неочаквано за нас имен ден имат и носещите имената Божидар, Божанка и прочие. Да са живи и здрави именниците!