Защо Радан Кънев иска морето да стигне до Русе?

0
Публикацията на Кънев предизвика масово недоумение, а мненията "за" и "против" се разделиха
Публикацията на Кънев предизвика масово недоумение, а мненията "за" и "против" се разделиха

Лидерът на ДСБ Радан Кънев сериозно изненада многобройните си последователи във фейсбук, подкрепяйки идеята за изграждане на плавателен канал, който да свърже Варна и Русе. Той сподели статия по повод амбициите на областните управи от региона за възраждането на проекта и я придружи със следния коментар:

"Най-смелата и умна концепция за регионална политика от десетилетия. Три години борба за връщане на темата в публичното пространство вече дават плод".

Публикацията на Кънев предизвика масово недоумение, а мненията "за" и "против" се разделиха. Тъмносиният Кънев бе обвинен, че съживява идеи на Тодор Живков и че подобни мегаломански проекти нямат нищо общо с дясното мислене. Заваляха и шеги на гърба на лидера на ДСБ от сорта:

"Боже, боже, щом и дясното залитна по големи инфраструктурни проекти за съживяване на региони .... Да очакваме ли възраждане и идеята за София олимпийска столица?"

"Да очакваме значи и канал София - Дунав"

"може водна пързалка от София до Резово..."

"Първата ми реакция беше "какво е пушил тоя човек, че и аз искам от същото". Няколко минути по-късно продължавам да си блъскам главата над този екзестенциален въпрос. Поздравления. От това имахме нужда. Огромна, належаща, неотложна. Плавателен канал Русе-Варна. И ако може, един космодрум край Разград. Дори може да бъде украсен с чинията от Бузлуджа. И понеже Свещари е наблизо, може да се обвърже и с някакъв атракцион, за да раздвижим туризъма."

Клуб Z потърси за коментар Радан Кънев. Eто разговора ни с него, от който разбрахме, че лидерът на ДСБ не само, че не е коментирал нещо на "прима виста", а има неподозирани, но доста задължобени познания в сферата на транспорта и логистиката:

- Наистина ли смятате, че този плавателен канал е проект, който е добре да се направи?

- При всяко положение трябва да се направят по-актуални изчисления за този проект. Такива са правени и през 70-те и през 20-те години на ХХ век.

- Не знаех, че още през 20-те години са правени проучвания за това съоръжение.

-  Да, всъщност дядо ми е автор на първия проект за канала. През 1927 година са започнали работа по него, а 1929 година заради кризата спират. Това малко се знае. По това време дядо ми е бил директор на Пристанище Варна. После малко се е издигнал. По-късно през 50-те години само е говорено за канала, но през 70-те години започва активна работа. До 1972 година всичко е вървяло с много добро темпо, но петролната криза през 1973 г. пак спира проекта. Оттам насетне икономиката ни върви само надолу. Но и в двата случая изследванията са показали много голям смисъл.

Каналът на Констанца не го е имало. Чаушеску го е започнал веднага след като ние спираме работата по нашия. Теренните изследвания и шлюзовите решения вече са правени според тогавашните технологии. Какъв би бил товарният капацитет е трудно да се каже, но през последните 15 години това, което виждаме, е, че пристанище Констанца непрекъснато разширява капацитета си и привлича все нови и нови товари. При това там цената им е изключително висока. То е много скъпо пристанище за стандарта си именно заради монополното си положение. 

Не мисля, че сега или след 5 години България ще намери средства за този проект. Поради конкуренцията с Румъния надали би могло да се намери и европейско финансиране, въпреки че Дунавската стратегия допуска подобни разходи. Но възможността да се строи с частни средства е това, което трябва да се изследва и то в голяма степен ще реши и пазарния въпрос, тъй като определено има интерес към концесиониране на подобни съоръжения.

- Доколкото разбирам сте доста навътре в проекта?

- Да, доста наясно съм. Смятам, че в момента в който жп връзката не е рехабилитирана...

- Но модернизацията на жп линията би струвала 300 милиона лева, докато гледах, че разчетите за канала са, че изграждането му ще струва 3,6 милиарда.

- Да, и вероятно тази оценка е вярна или дори леко подценена. Мисълта ми е, че никой не иска да се започва подобен свръхмащабен проект, при положение, че много по-малки проекти не са започнати или не са завършени. Пътната връзка и железопътната връзка са по-важни за коридора Русе-Варна, защото сега и русенското и варненското пристанища не са отворени за никъде. Те обслужват единствено бедния хинтерланд. Те нямат смисъл.

- Изненада ли ви реакцията във фейсбук на публикацията ви?

- Не, не ме изненада. Говорил съм с много хора и познавам повечето хора, които коментират във фейсбук. Между тези, които са харесали публикацията, има няколко топ специалисти във водния сектор и в транспорта като цяло. Смятам, че чисто стратегически България трябва да има предвид този проект и да работи за него. Смятам, че с оглед на това, че кризата в Северното Черноморие няма никакви изгледи да е краткотрайна. Примерно приднестровската криза продължава вече 20 години и няма никакви перспективи кримската да е по-кратка. Оттук нататък погледнато морският път през Черно море за транспорт и евентуално и преработка от Азия към Европа и натоварването на дунавския път през Констанца и Варна имат огромен, непредвидим потенциал.

Смятам, че малко по-смелите инфраструктурни проекти, особено във водния транспорт, изобщо не трябва да бъдат пренебрегвани. Не става дума да правим вътрешни водни канали.

Потърсихме второ мнение по темата и от един от най-известните ни специалисти в областта на водния транспорт - бившият транспортен министър Данаил Папазов, който дълги години бе шеф на Порт Варна.

"Това наистина е един прекрасен проект. Би било наистина много положително за цялостното развитие на държавата той да се случи, но предвид на икономическото ни състояние в момента не мисля, че ще може да се случи скоро", каза Папазов пред Клуб Z.

Според него именно привличането на частен инвеститор, който да поеме основната част от инвестицията, е схемата, по която би трябвало да се финансира този проект.  

"Гледал съм разчетите и за 192-километровото трасе на канала е необходимо да се направят безпрецедентни отчуждителни процедури. Само те ще отнемат поне 10 години. Ще се наложат и законодателни промени, но категорично смятам, че този проект не трябва да бъде подценяван. На него не трябва да се гледа с насмешка, защото ако се случи ще бъде печеливш", добави Папазов.

Източник: КЛУБ Z
Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Пациенти - това са досадници, които пречат на лекарите да работят с документите!

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари