Кой ще пострада най-много от евентуална следваща пандемия?

Може би страните, които бяха засегнати в най-голяма степен и от коронавируса? А кои държави са най-добре подготвени за подобна заплаха? Проучване на водещия международен доставчик на икономическа информация Creditreform търси отговорите на тези въпроси, анализирайки пазара на труда, икономическата структура, здравната система, населението и капацитетите за мобилна работа, отбелязва Дойче Веле. Целта не е да се изчисли вероятния брой на жертвите, а да се установи доколко засегнати биха били икономиката и общественият живот в съответните държави.

Северът - по-добре от Юга

Авторите на проучването подчертават, че обект на техните изследвания не е въпросът колко добре са се справили държавите с актуалната пандемия от коронавирус, а колко добре са подготвени за следващи рандемии като цяло.

Люксембург, Германия, Дания, Швеция и Великобритания са сред държавите, които би трябвало да се безпокоят по-малко от бъдещи пандемии. А сред най-застрашените са Италия, Малта, Хърватия, Гърция и Полша, става ясно от проучването на германските икономически експерти.

Германия не само заема добра позиция по отношение на устойчивостта в бъдеще, но преминава и добре през актуалната криза. Иначе класацията не се покрива пряко с опита от сегашната криза: Великобритания, която в момента е най-засегнатата държава в Европа, получава относително добра позиция. И доста потърпевшата от коронавируса Швеция е сред четирите най-добре подготвени страни.

Полша, Гърция и Хърватия пък са сред най-уязвимите, макар да бяха сравнително малко засегнати от сегашната пандемия - до този извод стигат експертите на базата на петте гореспоменати показателя.

Категорията "Икономическа структура" дава наред с другото яснота по въпроса доколко една държава е зависима от световната конюнктура, както и от туризма. Великобритания, Германия и Дания се определят като сравнително независими в това отношение, докато за Италия важи точно обратното. Проблеми имат предимно източноевропейските страни като Унгария, Чехия, Словения и Хърватия, но и Ирландия.

"Здравната система" в Германия е добра, в Италия е на средно равнище, а в Нидерландия и Великобритания не е особено добре организирана - това става ясно от заключенията в проучването. Предимството на Германия е наред с другото в броя на интензивните легла на човек от населението. Но също висока оценка в този план получават Литва и България. Сред най-зле класираните са държави Нидерландия и Великобритания.

Проблем: твърде високата продължителност на живота в Германия

В категорията "Население" са отчетени гъстотата и възрастовата структура, като тук се идентифицира сериозна заплаха за гъсто населената Малта. Но и Италия и Германия по този показател са в дъното на класацията - заради високата продължителност на живота.

Що се отнася до "Пазара на труда", основният поставен въпрос е колко висок е рискът за едно домакинство да изгуби доходите си в случай на пандемия. В това отношение изследователите установяват ясни разграничения север-юг и запад-изток. Отново Германия е в най-добра позиция, а най-проблематична се очертава ситуацията в Гърция, Италия, Полша, Хърватия и Франция. Акцентът е върху лошите условия на труд и значимостта на самостоятелното предприемачество, тъй като тези части от обществото най-непосредствено усещат последствията от пандемия и възможното прекратяване на дейността им.

И при "Капацитетите за мобилна работа"има отчетливо разделение север-юг и запад-изток. В Северна Европа - и особено в Нидерландия, работата от вкъщи е сравнително обичайно явление, докато в южните и в източните европейски страни е по-трудно възможна. По този показател Германия заема средна позиция.

В заключение можем да обобщим: Северна Европа е по-добре подготвена за бъдещи пандемии от Южна и Източна. Отчитайки всички изброени показатели, Северна Европа и особено Германия се оказват сравнително неуязвими, докато при страните от Южна и Източна Европа - най-вече Италия, Хърватия и Гърция, е точно обратното.