"Имаме всички предпоставки да сме просперираща държава", заяви с характерния си оптимизъм премиерът Кирил Петков

 Но превръщането на България в просперираща държава хич не е сигурно, твърди Ясен Бояджиев в Дойче Веле и обяснява защо. 

"Груб фалстарт”, „тъжен ден за българския парламентаризъм”, „не решение на проблема, а отлагане на решението”, „вредно за всички”, „див популизъм", „загуба на колективен разум", „неграмотно”, „пълен ъпсурт", „пагубно”… Това са само част от чутите тези дни определения за въведения от новото Народно събрание мораториум върху енергийните цени. Този път българските експерти са 100 процента единодушни.

Още по-голям проблем

Ако оставим настрана тяхното мнение, трябва да кажем, че Европейската комисия отправи към страните-членки десетки страници с препоръки за възможни решения на проблема с високите енергийни цени. Българският парламент прие съвсем друго решение с потенциално катастрофален ефект за енергетиката, инвестиционния климат, икономиката и в края на краищата за потребителите.

Но това решение е част от по-голям проблем.

„Дотук бяха обещанията, оттук нататък започват действията”, каза премиерът. Обещанията обаче продължават да са повече и да надхвърлят здравословната за всяка власт норма. Понесени на крилата на ентусиазма, новите управляващи всячески се стараят да засипват публиката само с добри новини - в контраст с огромните (поне в някои сфери) проблеми и предизвикателства, пред които всъщност са изправени.

При това обещават неща, които очевидно не зависят (само) от тях, които я станат, я не станат, за които не са подготвени или още не са решили какво да правят. А както се оказа, действията може и да изпреварят знанията и мисълта. Като в случая с тока, парното и водата.

"Промяната" свърна по старите пътища

„Ще спрем вдигането на цената от 1 януари за битовите потребители. Гарантирам ви!”, заяви най-напред лидерката на социалистите - в деня, в който бе избрана за министър на икономиката.

Имаше и по-разумни гласове: първо трябва да бъде обсъдено с министъра на енергетиката и с независимия регулатор, да се направи анализ и да се разработи точния механизъм. Но те бяха моментално загърбени. Така вкупом влязоха в капана на опозицията (и на собствената си ентусиазирана неподготвеност) и се втурнаха към „ядрената опция”. И забъркаха икономическа и юридическа каша, от която трудно ще се измъкнат. „Промяната” свърна по утъпкания стар порочен път - път, по който политици диктуват какви да са цените в разрез със законовата и институционална регулаторна рамка и с елементарната икономическа логика. Цената накрая пак ще платим всички.

И други примери

Има и други примери за бодряшки обещания.

За каквото и да го попитат дали ще има пари, финансовият министър отговаря категорично утвърдително. Далеч преди да е изработен новият бюджет. Но исканията и въпросите тепърва ще ескалират и все някога ще трябва да се каже „не”.

При всичките неясноти и очевидно трудно преодолими препятствия се оказа, че съдебната реформа е „не само възможна, но и може да стане в бързи срокове”. Главният прокурор ще си тръгне или ще бъде освободен предсрочно „в рамките на три месеца”. Или „най-късно в края на 2022 година”. Само че с тези заричания някои рискуват, не дай боже, да станат смешни.

Около евентуалното ускоряване на ваксинацията също цари предимно оптимистичният тон. Само че и тук препятствията изглеждат трудно преодолими. Не знам какво точно има предвид премиерът, когато обещава "да направим модела на д-р Фаучи", но отсега се зарича, че „няма да бъде налагано задължително или насилствено ваксиниране”. Ами ако не става без поне малко принуда?

За решаване на проблемите със Северна Македония бе поставен 6-месечен срок. За македонската страна този срок е прекалено дълъг. Но всъщност може да се окаже прекалено къс, ако никой не отстъпи поне крачка назад и нищо не се промени. Погледнато отстрани, не си личи управляващите да знаят как точно ще стане това. Онова, което се вижда ясно, е, че всички ги е много страх да не би някой да си помисли, че има някакво отстъпление от досегашната супертвърда позиция.

Направи впечатление и смелата заявка за съкращаване с 15 на сто на централната администрация до края на 2022 година. Не стана много ясно как финансовият министър е сметнал числеността на администрацията. А и такова начинание се нуждае от ясни анализи, разчети и обществена подкрепа, за да успее. Иначе този филм със съкращенията сме го гледали вече не веднъж.

Повече реализъм и прагматизъм

"Имаме всички предпоставки да сме просперираща държава", заяви с характерния си оптимизъм министър-председателят. Трябва да кажем обаче, че превръщането ни в просперираща държава хич не е сигурно, защото има предпоставки и за обратното. Във всеки случай решаването на тази задача изисква повече реализъм и прагматизъм.

Освен това, както е отдавна известно, непопулярните решения (каквито несъмнено ще се наложат) е добре да се вземат в началото на мандата. В нашия случай засега става по-скоро обратното. Така мнозина остават с впечатлението, че проблемите са по-малки и по-лесно решими, отколкото са в действителност. Ако се държат като Дядо Коледа (само подаръци, усмивки и хубави новини), управляващите рискуват бързо да станат жертва на разочарование и недоверие.