Това се повтаря всеки път на избори: близо половината от българските избиратели отказват да гласуват. Какво ги кара да не участват в избирателния процес? Дойче Веле попита трима млади хора за техните мотиви:

Те имат много имена. Нямото мнозинство, апатичните, непредставените. Онези близо 50% българи, които отказват да гласуват и са обект на обществен интерес преди всеки по-важен вот. Множество фактори рисуват сложния портрет на българския избирател.

Мъртви души

Няма как да знаем колко българи гласуват и колко - не, защото нямаме представа за точния брой на гражданите в страната, които имат това право. Данните, предосавени от ГРАО и НСИ, се разминават значително. Според едната институция има повече избиратели, отколкото граждани с избирателни права според другата - абсурдът е налице. Мъртвите души, които присъстват в избирателните списъци, но де факто не живеят на територията на населеното място поради една или друга причина, се движи между 800 хил. и над 1 милион. Спекулацията с техните гласове тежи в малките населени места, които играят решаваща роля за наклоняване на везните в полза на една или друга партия.

"Властите трябва действително да почистят избирателните списъци, начело с регистъра за гражданско състояние. Това предполага събиране на точна и актуална информация от различните администрации и държавни служби, за да бъдат премахнати от избирателните списъци inter alia починали лица, лица, пребиваващи в чужбина и въведени повече от веднъж лица", пише в доклада си от 2017 г. Венецианската комисия.

Негласуващият българин

Негласуването невинаги означава незаинтересованост. Александър (името му е променено от редакцията), който живее в Чехия, казва: "Прекалено следя политиката и новините, наблюдавам като цирк цялата ситуация." Според него ако достатъчно на брой хора не гласуват, структурите ще загубят своята политическа легитимност.

За други, като Радослав Кирилов, който в момента е в Лондон, да не гласуваш е свободен избор да не бъдеш част от този тип обществен процес. Той не желае да поема отговорност и не се интересува от политическия живот, макар политиката със сигурност да оказва влияние над ежедневието му. "Гласуваш - участник си - имаш право на претенция; не гласуваш - не си участник и нямаш право на претенции", казва ми той.

Това неучастие обаче има своята цена и тя рядко е в ущърб на системата - напротив. Проучвания в САЩ, където традиционно около 40% от населението не упражняват правото си на глас, показват, че в резултат на това значителна част от обществото не е представена в политическия процес. Хората, които системно се въздържат от упражняване на гражданските права, често имат различни предпочитания от активно гласуващите, което задълбочава проблема с тяхното представяне. И съответно води до политики, които често са в разрез с техните интереси. Фактите сочат, че ниската избирателна активност и електоралните неравенства имат значителни политически последствия в дългосрочен план.

Но да се върнем към България.

Александър казва, че трябва да се случи нещо много екстремно, за да го убеди да отиде до урната. Радослав не вижда как би могъл да бъде привлечен от който и да е политик: "В моите очи всички са еднакви, колкото и простовато и банално да звучи," споделя той.

Чувство за безалтернативност

Тежко обвинение: "Управляващите мислят за хората само когато стане време за избори"

Виктор е млад столичанин, който никога не е гласувал. "Просто няма смисъл в цялата тази работа при нашите политици. Всичко е нагласено и подкупено."

Мнението на Александър не е по-различно: "В България задкулисните сделки са част от това как се движат нещата. Не вярвам в демократичния процес у нас от отдавна."

Макар българите да харесват демокрацията, те не вярват в нейните институции. Доверието към партиите, парламента и правителството остава критично ниско. "Когато по някакъв повод стане протест в знак на несъгласие от страна на народа към управляващите, те им замазват очите с куп лъжи и всичко тръгва постарому", казва Виктор. Той е категоричен, че управляващите "мислят за хората само когато стане време за избори", а през останалото време "гласуват малоумни закони, които влошават живота на българите". За него негласуването не е форма на протест, напротив - той действително не вижда причина да го прави, защото така или иначе всичко е предначертано. Александър, Виктор и Радослав са единодушни, че гласуването е лишено от смисъл, когато демокрацията е просто параван.

Чувството за безалтернативност вероятно е най-доброто политическо оръжие, което настоящата политическа система успя да създаде през последните двайсет години. Играта на сини и червени може да залъгва една част от избирателите, но за останалите картинката е ясна. И докато предизборната надпревара се води по този начин, ще печели само статуквото. А броят на негласуващите ще расте.