Кой казва, че правителствата не могат да бъдат иновативни? В един китайски град местната съдебна система наскоро пусна нова дигитална карта за смартфони. Тя показва местоположението на всеки, който се намира в рамките на 500 метра около вас и е в черния списък на правителството за кредитоспособност.

Притеснени сте, че човекът, който седи до вас в Starbucks може би не е заплатил глоба, наложена от съда? Картата Deadbeat, както е известна тя, осигурява възможност да видите точното местоположение на този човек, възможността да споделите информацията в социалните мрежи - и, ако се налага, да съобщите на властите.

Това е смразяващо, дистопично, но и най-вероятно ще стане доста популярно. Китайците вече живеят с редица частни и правителствени системи, които събират и разпространяват записи на цифрово и офлайн поведение, пише Адам Минтер за Bloomberg.

Представяна извън Китай като зловещо цифрово постоянно наблюдение, тази мрежа от т.нар. социално-кредитни системи (в които хората са възнаграждавани или наказвани на база на техния резултат-определян от поведението им) се възприема в Китай като средство за генериране на нещо, което липсва на страната: доверие. За това благо, постоянното наблюдение и загубата на поверителност са малка цена.

Както в много развиващи се страни, икономическият растеж на Китай е изпреварил способността да бъдат създадени и пазени институции, които насърчават доверието между гражданите и бизнеса. Например, десетилетие след като китайските млекопроизводители бяха разкрити, че произвеждат фалшива формула за кърмачета, китайските родители все още избягват млечни продукти от страната и недоверието към производителите на храни остава почти универсално.

Междувременно Китай остава столицата на фалшификатите в света. Някои от най-разпознаваемите компании - включително Alibaba, Tencent и Pinduoduo - са известни като процъфтяващи пазари за фалшификати, като по този начин подкопават доверието в китайската електронна търговия като цяло.

Доверието между хората не е много по-добро. Измами и схеми (включително измами чрез запознанства), насочени към отделни хора и семейства, ежедневно намират място в новинарския поток в Китай. Това допринася за всеобщото усещане за подозрителност.

Китайското правителство отдавна вижда тези въпроси като повече от социални проблеми. Изграждането на икономика, основана на потреблението, както Китай отдавна иска да направи, изисква достъп до кредити от страна на населението. Затова през 2014 г. правителството въведе пътна карта за създаване на "социално-кредитна система" с механизми за "възнаграждаване на надеждността и наказание за ненадеждност".

Най-общо това може да означава, че ако компания избере да влезе в бизнеса с кредитни оценки може да започне да събира индивидуални финансови данни за потребителите. Интересите на правителството са много по-широки. Например, Националното туристическо бюро събира информация за пътници с лошо поведение, публикува го и го използва, за да държи тези пътници извън самолетите и влаковете.

Днес в Китай функционират над 40 социално-кредитни системи. Някои от тях са частни: Sesame Credit, дъщерно дружество на Alibaba, събира и обобщава данни, генерирани от услугите на Alibaba, като история на плащанията на клиента и запис на време и пари, изразходвани онлайн, след което създава резултат, използван при отпускане на кредити или други услуги.

Други се управляват от правителството, като например националния списък на лицата, които не изпълняват съдебни решения. Онези, които са в него, нямат достъп до редица дейности - от престой в луксозни хотели до записване на децата си в скъпи училища.

Вместо да генерират възмущение, тези цифрови затвори се оказаха изключително популярни. Проучване от 2018 г. сред повече от 2 200 китайски граждани установи, че 80% доброволно са се присъединили към социално-кредитна система (Sesame Credit, която изисква потребителите сами да се включат, е най-популярната услуга), въпреки че само 7% са знаели, че те са включени в правителствена система.

По-изненадващо е, че 80% от респондентите или малко, или категорично одобряват социално-кредитните системи, като най-силната подкрепа идва от по-възрастните, образовани и по-богати граждани-категория, която обикновено се свързва с по-либерални ценности, като неприкосновеността на личния живот.

Поне в социалните медии в Китай се вижда как хората виждат черните списъци, свързани със социалните кредити. През 2016 г., когато Националната администрация по туризъм публикува имената на хора със забрана за пътуване със самолет, са отразени хиляди "харесвания" и препращания на сайта на социалните медии на Sina Weibo.

Възможно е много граждани да не са обмислили последиците от записа на живота им в толкова подробности. В същото време 76% от участниците в проучването заявяват, че "взаимното недоверие между гражданите" е проблем в китайското общество. Социално-кредитните системи се разглеждат като средство за преодоляване на това доверие.

Всъщност, подкрепата за такива системи съответства тясно с онези, които възприемат, че са получили някаква полза от тях - независимо дали става дума за заем, възможността за наемане на автомобил или споделяне на велосипед, без да се налага да депозират, или възможността да оценят кредитоспособността на някой,който са срещнал чрез приложение за запознанства.

В тези случаи подобренията в качеството на живот са достатъчни за ерозията на неприкосновеността на личния живот, особено в страна, където стойността на неприкосновеността на личния живот не е много висока.

Разбира се, това няма да е така за всички. Трудно е да си представим, че има някаква добра полза от картата на Deadbeat, отвъд публично осмиване и жестоко забавление. По същия начин, ако и когато китайското правителство успее да консолидира различните си системи в една всеобхватна технология, която оценява индивидите по множество критерии - включително, може би, дисидентски политически мнения - и ги наказва за злоупотреби, китайските граждани биха могли да сменят мнението си. Никой, дори и някой, живеещ в контекста на авторитарно управление, не би искал животът им да бъде диктуван от оценка или рейтинг.