Как горещините влияят на сърдечното здраве и защо има висок риск от сърдечно съдови инциденти в определени часове от денонощието

Отговорите на тези въпроси дава кардиологът д-р Рада Прокопова, началник на кардиологично отделение в УМБАЛ ' "Св. Анна" в студиото на Канал 3 . 

"Сърдечно-съдовите заболявания имат определена денонощна характеристика. Включва се обостряне или появата им в определени часове. През нощта би трябвало да сме защитени от сърдечно-съдови проблеми. Сутринта всички хормони и системите на тромбите се събуждат и тогава вероятността от сърдечно-съдово обостряне е голяма", обясни за начало специалистът.

"В ранните часове е пикът на инфарктите и инсултите, хипертоничните кризи са чести. В здрав организъм хормоналният пик се компенсира от други системи, които контролират този риск. При хората със сърдечно-съдови заболявания рано сутрин е най-рисковия период", допълни тя.

Как да се промени тази предразположеност?

"Има определена група пациенти, при които това ненормално разпределение, липсата на организма да се справи с хормоналния пик, е по-чест. Това са тези с диабет, хронични бъбречни заболявания, със затлъстяване и преживени инсулти и инфаркти, със сънна апнея", разказа лекарят.

"При тях не само че няма спад на кръвно налягане и сърдечна честота и тромбообразуване, при тях точно през нощта, когато тялото е най-безсилно да се справи, са под най-голям риск. Холтерните изследвания – 24 проследяване на определен параметър в организма, се правят в такива случаи. Установява се дали няма пик на артериалното налягане или сърдечната честота. Спрямо това изследване се променя терапевтичната стратегия при конкретния пациент", сподели д-р Прокопова.

"С тези изследвания можем да променим стратегия, да направим терапията съобразена индивидуално. Много често се обръща терапията, когато се установи сърдечно-съдов проблем в нощните часове на един пациент", категоричен е кардиологът.

Лятна и зимна терапия

"Има и сезонна циркадност. Трябва да се променя терапията между летните и зимните месеци, зимните месеци терапията е по-обширна. Лятото пък трябва да се прецизира терапията. Промяната трябва да бъде проследена и да започне по-рано от горещниците – първите дни на юни, за да може да се адаптира. През зимата също трябва да стане началото, до средата на октомври", разясни тя.

"Лятната терапия съдържа лекарствени средства, но не се махат всички и не се прави изведнъж, поне 2 пъти годишно е разумно да се ходи на кардиолог. Ако пациентът има неусложнена хипертония и пие диуретици, през лятото можем да елиминираме диуретиците заради загубата на течности. При пациенти с усложнена хипертония и сърдечна недостатъчност не можем да премахнем диуретиците", заяви гостът.

Препоръки

"Пиенето на вода е задължително. Нуждаем се от около 2 л. за човек около 70 кг. на ден. Тя е единствения начин да се изхвърлят токсините, да елиминираме остатъци от лекарства и да запазим съдовия обмен, загубен от горещината, иначе може да се стигне до сърдечен спазъм", предупреди кардиологът.

"Късната вечеря се отразява лошо. Затруднява се работата на сърцето. Диафрагмата подпира всичко, нараства вероятността от излизане от ритъм. 1 час след хранене не бъдете в легнало положение. Дори нека да има една вечерна разходка", препоръча д-р Прокопова.

"Аспиринът е показен за вторична профилактика. При дълготрайните диабетици той е за първична профилактика. Не бих съветвала да се приема аспирин да се пие безразборно и без предписание", съобщи тя.

Високото кръвно и почивките

"Надморското равнище има значение за кръвното налягане – по-близко до морето, по-ниско кръвно налягане и обратно. Още в първите дни може да се наложи да се намали терапията за хипертония. Да се избягва слънцето, морската вода има масажиращ и отслабваш ефект", спомена докторът.

"Почивката на планина е по-почивка за организма, има чист въздух и спокойствие. Морето е малко натоварващо, след нея може да се нуждаем от допълнителна почивка на планина", завърши д-р Рада Прокопова.