Защо българското земеделие не може да задоволи потребителското търсене на домати, чушки, ябълки и други основни плодове и зеленчуци родно производство?

Според двама производители, поводи за тревога има достатъчно, пише Дойче Веле.

Над 130 000 сезонни работници от България всяка година участват в брането на плодове и зеленчуци в почти всички държави-членки на Европейския съюз. В същото време българското земеделие изпитва остра нужда от близо 70 000 работници и специалисти. Макар и определяни от Министерството на земеделието като „приоритетни“, градинарството и овощарството в България от години са в упадък. Почти целогодишно щандовете за плодове и зеленчуци в страната се пълнят с вносна продукция – при това от „слънчеви” държави като Полша или Холандия. Защо българското земеделие не може да задоволява поне през лятото част от потребителското търсене на домати, чушки, ябълки, пъпеши и други основни плодове и зеленчуци?

Защо са толкова евтини вносните домати?

Председателят на Националния съюз на градинарите Слави Трифонов е категоричен, че пропадането на българското производство на плодове и зеленчуци бележи трайна тенденция, установила се преди влизането на страната в Европейския съюз. „Тогава контрабандата на пресни продукти от съседните страни нанесе голям удар на българското земеделие. На борсите за препродажба на задгранични храни и сега всеки може да докара необявена и неосчетоводена продукция и да направи дъмпинг на истинските производители.

Установилите се в България големи търговски вериги все пак имат алтернативни източници на доставки, които дават шанс и на българските градинари. Защо обаче и през лятото магазините на „Била“, „Кауфланд“ или „Лидъл“ са наводнени с турски, гръцки, испански и особено с полски домати? „Полша беше страната, която най-упорито отстояваше интересите си в земеделието по време на преговорите за присъединяване към Европейския съюз. За разлика от България, тя успя да извоюва за своите фермери много аграрни субсидии от Брюксел, например за плодове и зеленчуци, произвеждани за консервната промишленост.

Домати вносно производство заливат българския пазар

„Полските оранжерии изнасят за България именно „домати за преработка“, които им носят субсидиите, необходими за покриването на скъпите производствени и транспортни разходи. Полските домати пристигат в България на цена от 80 стотинки за килограм, а само транспортните разходи за доставката на този килограм възлизат на 44 стотинки. Цялата печалба на производителите се покрива от европейските субсидии и от помощите, които Варшава получава от ЕС заради наложените от Русия санкции за внос на полски храни“, казва Трифонов. Българският потребител обаче не трябва да забравя, че караните от хиляди километри „пресни“ плодове и зеленчуци са обработват с фунгициди (пестициди срещу гъбични заболявания по растенията – б.ред.) и други опасни за здравето химикали. Тези продукти не се развалят с дни дори и да не се съхраняват в хладилник.

Сбърканите български приоритети

Крупният производител на зеленчуци в Плевенска област Валери Велев подозира, че за стимулиране на зреенето на внасяната оранжерийна продукция се използват и химически стимулатори. Той е доволен, че през последните години европейските субсидии за зеленчукопроизводителите са нараснали от 50 на 230 лева на декар. Но заради могъщите лобита на големите играчи в производството на зърно, млечни продукти и тютюн, градинарството и овощарството са едва четвърти подред приоритет за земеделието на страната. Абсурдно е, че националното субсидиране на тютюнопроизводството, което по понятни причини вече не се подпомага от Европейския съюз, надхвърля близо 50 пъти /!/ дотациите за градинарите и овощарите. Политически обаче феноменът е напълно обясним с електоралната подкрепа от етнически смесените райони.

Според Велев, разпределението на европейските средства за българските земеделци също не се подчинява на пазарната логика и потребителското търсене. „Така например, за да бъдат „усвоени“ европейските субсидии за градинарите, заявките за отглеждане на тикви и дини тази година са нараснали с 400%. Производствените и трудовите разходи за един декар качествени червени чушки възлизат на 2000 лева, докато за декар дини или тикви той е 200 лева. А субсидиите и в двата случая са едни и същи. Това кара недобросъвестни предприемачи да отглеждат как да е печелившите култури, за да вземат субсидията, без да ги е грижа за реализацията на крайната продукция, ако изобщо има такава. Несъмнено една от причините за упадъка на градинарството е липсата на дългосрочни стратегии и цели сред управляващите, както и сред немалка част от производителите“, обобщава Велев.

Кадрите са най-острият проблем

Българските берачи работят в чужбина, а местната реколта често остава неприбрана

И Велев, и шефът на Националния съюз на градинарите Слави Трифонов не крият голямата си тревога от обезлюдяването на селата и рязкото намаляване на работната ръка в най-трудоемките отрасли на растениевъдството. Професионалните училища за селскостопански кадри са почти на изчезване и випуските им намаляват драстично от година на година. Техните възпитаници се обучават на допотопна техника и изучават остарели методи в земеделието.

Берачи за овощарството и градинарството се набират все по-трудно, кандидати за нея са единствено хора от малцинствата. Агрономи и механизатори почти не са останали. „Доплака ми се като прочетох за жертвите на катастрофа с микробус, превозващ български берачки на плодове в Португалия. Оказа се, че жените от Смолянско продавали труда си за 12 евро надница. Аз плащам до 1 лев за килограм набрани череши и най-добрите ми берачи правят по 80 лева надница“, посочва Трифонов.

Колегата му Велев се бои и от слабите, но и от силните години в бранша. „Ако тази година нямаше суша и имахме добра реколта, моите чушки щяха да останат необрани на полето. Едва смогваме да съберем 170 берачи от 6 села“, оплаква се Велев. Националният съюз на градинарите настоява България да се въведе така наречената „търговия на кратките дистанции“, каквато практика има в редица други страни. Това означава, че 51% от продаваните в търговската мрежа плодове и зеленчуци трябва да бъдат произвеждани в радиус от 200 километра и да носят знак за прясна продукция, събрана най-много до 2 денонощия преди да бъде изложена за продан. „Много е важно и това България да намали ДДС за свежите храни. Именно измамите с този данък движат огромния сив сектор и контрабандата в производството и вноса на плодове и зеленчуци, които обхващат 85% от оборотите в бранша“, заключава Слави Трифонов.