Бъркането в носа е нещо отвратително, нехигиенично и определено ненужно, но се прави от всички.

Повечето от нас го правят, но малцина ще си признаят. Ако ни хванат на местопрестъплението, изпитваме срам. И сме склонни да гледаме с укор тези, които го правят на обществено място.

Но дали бъркането в носа, наистина е нещо толкова лошо?

Първото системно научно изследване по темата е направено преди 20 години, през 1995 г. от двойка американски изследователи - Томпсън и Джеферсън.

Те правят допитване по пощата до 1000 души, граждани на Дейн Каунти, щата Уисконсин. 254 от тях отговорят, а резултатите са следните:

91% от анкетираните признават, че си бъркат в носа като цяло,

докато само 1,2 % си споделят "съкровената си тайна", че го правят най-малко веднъж на всеки час.

И за учудване на Томпсън и Джеферсън двама души разказват, че толкова често си бъркат в носа, че са

пробили дупка на носната си преграда, която разделя лявата от дясната ноздра.

Това разбира се не е проучване от калибъра на сериозните научни изследвания. Все пак то загатва идеята, че бъркането в носа въпреки своите културни табута, е широко разпространено.

Пет години по-късно, лекарите Читараджан Андраде и БС Шрихари от Националния институт за психично здраве и неврология в Банглор, Индия, решават да задълбочат проучванията около бъркането в носа.

Първото нещо, което те забелязват е, че тенденцията за

бъркане в носа се среща по-често при малки деца и тийнейджъри, отколкото при възрастните.

Освен това, те решават да извършват наблюденията върху деца от различен социален статус и за това проучват щателно децата от четири училища.

От всички Андраре и Шихари правят статистическа извадка от общо 200 ученици. Почти всички от тях признават, че си бъркат в носа средно по четири пъти на ден. Това може би е очевиден резултат. По-интересното обаче са причините поради, които децата го правят: 7,6 % от децата признават, че си бъркат в носа повече от 20 пъти на ден, а близо 20% от смятат, че имат "сериозни проблеми" с бъркането в носа. Повечето тях заявяват, че го правят, за да облекчат някакъв вид сърбеж или за да изчистят някой друг останал сопол. Но 24 от тях, а именно

12% признават, че чоплят носа си, защото така се чувстват по-добре.

Учениците признават и друго: 13 от тях споделят, че не използват само пръстите си, а например и моливи или пинсети, за да се докопат до "съкровищата" в ноздрите си. А девет от тях-

девет! - Признават, че сладко си хапват съдържанието на ноздрите си. Мммм, вкусно!

След разглеждането на всички резултати, учените достигат до един сигурен извод - бъркането в носа няма пряка връзка със социалния статус на даден човек, всъщност то се явява като обединяващо звено за човешката раса. ;)

Има обаче значително полово разделение: момченцата са по-склонни да ровичкат в носовете си, отколкото момиченцата, за които това е проява на лошо възпитание. Момченцата са по-склонни и на други лоши навици, като гризане на ноктите, например.

Оказва се, обаче, че бъркането в носа не е просто "грозен навик".

В действителност той е опасен за здравето.

Причината е, че хората, които често ровичкат из ноздрите си, спомагат на различни бактерии да се разпространяват много по-лесно на места, които иначе биха били трудно достъпни за тях.

В заключение изводите са следните: Бъркането в носа, освен, че е гнусно, е и опасно за здравето. Благодарение на него обаче - или по-скоро благодарение на изследванията по темата, - двамата индийски учени печелят Нобелова награда през 2001г. Да им е честита!

А вие помнете, че бъркането в собствения ви нос, е толкова вредно, колкото и да си бъркате носа в чуждите работи ;) /2