Кой така ни овълчи? Кой?

Гледам видео от парламента. Новия парламент. Със старите муцуни. И с една шепа крехки младоци.

Момчето се качва за първи път на трибуната, започва и... засича!

Сащисан от лошите погледи пред себе си и ехидните усмивки!

Момчето е само на 29 години! Идва от Раднево и... застава на трибуната на мястото, което то е наблюдавало само по телевизията...

И тези, които "пресякоха" надеждите на един народ, които търпяха нечувани никъде освен в България простотии, които превърнаха опростачването в начин на живот и средство за проспериране у нас, избухнаха в саркастичен и нечовешки смях, в кръвнишки подмятания!

Гледах смаяното и объркано дете на трибуната, което за някои от освирепелите долу би било техен син и аз, писателят, който цял живот се мъча да направя българите по-добри, изтръпвам - защо, Господи, сме толкова лоши? Откъде и как у нас се е родила тази лошотия и този дефицит на човечност, та нали нашите бащи и майки са било винаги еталон на почтеност и погалване на другия, нали ние, българите, се славим по света със своето гостоприемство и състрадание? Кой така ни овълчи? Кой?

Каква буря от присмех и злорадство се отприщи в залата, и то пред очите на цяла България!

Да, това бяха същите, които мълчаха, скрити и ухилени, когато пребиваха същите тези деца зад колоните на Министерски съвет, сега те сияеха!

Защото бяха намерили своята изкупителна жертва! Отдушника на своите демони и страх от един шеф на МВР с побелели коси. От него ги е страх, но от момчето не.... Ще го схрускат - ето, вижте колко струва тая промяна, вижте го как се оплете като пате в кълчища, всички от тая Промяна са такива.

А момчето, вече окончателно притеснено, им се поклони, че им и пожела възпитано приятен ден...

Два свята - две различни планети на тъжния български живот.

Спомних си, че когато, болен тежко, аз трябваше да продължавам да работя и се обръщах както обикновено към колегите си и шефката си тогава с парижкото "мерси", тоест "благодаря", как тази шефка с доста съмнителна култура, подобна на тази на тези сега, ме сряза веднъж - абе, какво само ми благодариш, нищо не съм ти помогнала, та да ми благодариш...

За тези хора възпитанието е.. недостатък.

Да, две планети...

Но във вчерашната ситуация мен ме порази и озлоблението у тези големи и възрастни вече мъже и жени, сигурно бащи и майки. Те нямаха у себе си и капчица милост. Нито за миг не се трогнаха!

Единствен депутатът Рамадан Аталай с българско-турското си бащино сърце трепна и се опита да успокои атмосферата и момчето. Хвала, г-н Аталай!

А на "вълците" ще кажа - вие не сте хора! Така татко казваше понякога на лошите хора, без обиди, просто - вие не сте хора...

А на момчето ще разкажа още един епизод от своя мъчен живот. За размисъл.

Когато дойде демокрацията, аз бях на 35 години. Поканиха ме и от БСП, и от СДС като млад и успешен писател да бъда техен депутат. Бях категоричен, спомням си какво казах на Клара Маринова, например - "Благодаря, но аз съм много млад за депутат. За мен това е нещо много голямо! Аз не съм готов за това предизвикателство, има време!"

И още нещо, млади момко. Не приемайте случилото се като трагедия. Снощи в своето интервю президентът на Франция Макрон, който сега е на 43 години, с цели 14 години по-голям от Вас, чистосърдечно си призна пред цял народ - и аз плащам дан на неопитността, имам доста гафове, греша, но човек се учи цял живот и никой не е застрахован, важното е да си вземе поука, да се изправи и да върви напред, да променя, себе си, но и хората, които са го избрали...Защото да си избран, това е нещо голямо, нещо специално, отговорно и вдъхновяващо

Успех, дете на Надеждата!

А вълците ще вият...

Те друго не могат.

И затова вече са там, долу...

Димо Райков