Ицо Хазарта: "Казаха ми, че ако продължа да подкрепям Кирил Петков ще загубя най-ценното, което имам"

Работил съм години наред в Народното събрание, бил съм много пъти във френското, но такова чудо-потрес не съм виждал или чувал.

Когато гледах изопнатото лице на Ицо Хазарта и слушах неговите думи, идващи от сърцето, се питах - това ли е моята родина?

Това ли е "стабилната" България, заради която толкова народ "орева орталъка" от година насам!

Това ли искате, дами и господа, да продължи!

Такава директна заплаха, такова директно и кърваво послание за смърт в коя друга страна може да бъде отправено, и то безпрепятствено!

Депутат каза днес не само пред цяла България, но и пред присъстващите на клетвата на новото правителство посланици, страшната истина за уж европейска и "стабилна" България!

Това не може да бъде чуто и в най-диктаторската африканска държава!

България, 13 декември, от трибуната на Народното събрание на страна членка на ЕС от 15 години...

Какво по-голямо доказателство от думите на един депутат? Точни, конкретни, посочващи откъде идва смразяващата заплаха!

Ако сега не реагират съответните държавни органи, ако сега не се установи истината за тези думи, значи нито Кирил Петков, нито Господ може да промени моята родина.

Значи България е приживе мъртва!

Трябва да се разбере истината. Един депутат казва не откъде да е, а от трибуната на най-висшия държавен орган думи как е бил заплашван! Това не е детска игра, нали? И всичко трябва да се изясни!

Слушах депутата и не знаех на кой свят се намирам.

Вие знаете ли, хора? Ако знаете, кажете ми! Моля ви!

Боже, какво направиха от кротката България на кротките ни и тъжни, съсипани от вечния труд и вечното оцеляване бащи!

Ето изказването на народния представител Христо Петров. За по-точно, защото докато го слушах цял треперех, препубликувам стенограмата от Електронен вестник:

"Едно от най-ярките и кратки изказвания при дебатите за избор на новото правителство беше на Ицо Хазарта. След бурни речи на почти половината парламентарна група на ГЕРБ, Ицо Хазарта каза накратко средното:

„Когато получих покана да се присъединя към проекта на г-н Кирил Петков, бях впечатлен от неговата биография, както и от тази на г-н Василев и на другите участници. Бях впечатлен от неговия разказ, но честно казано, не беше достатъчен, за да ме накара да повярвам в успеха. Затова направих нещо друго.

С голяма част от вас се познаваме, с някои от вас сме приятели (бел. ред. – обръща се към банките на ГЕРБ). Познавам и вашите началници, познавам и вашите спонсори. Реших да попитам тях: Що за хора са Кирил и Асен, защо не трябва да им вярвам? Защото те са ваши опоненти, явно знаете нещо за тях?

Знаете ли какъв отговор получих – не получих нито една информация по този въпрос, а много недвусмилено послание, че ако продължа да ги подкрепям, ще загубя най-ценното нещо, което имам.

И ми се иска хората, автори на идеята да получа това послание, да знаят, че това е може би най-силната мотивация да заявя, че моето място е тук, в този отбор, аз вярвам в него и съм убеден, че той ще работи за България.

Аз съм нормален човек и много често изпитвам страх, много по-често, отколкото ми се иска. Но, както веднъж ми каза Асен Василев: Нормално е да те е страх, но има неща в този живот, които са по-важни от страха“.

Чета. Един път, втори, трети...

А преди това го чух с ушите си. С разтрепераното си сърце.

Чу го цяла България. Чу го светът!

А вие, дами и господа, чухте ли го? Прочетохте ли го поне?

Защо мълчите?

Димо Райков