Бързите климатични промени правят възстановяването на есетровите популации много трудно

Пускат в Дунав 1,6 милиона есетри, които ще бъдат отгледани в плаващи развъдници в горното течение на реката. Европейската комисия призова държавите-членки да увеличат усилията си за справяне с бракониерството и незаконния трафик, за да опазят малкото останали есетрови риби на континента. Въпреки че са надживели динозаврите, днес те са най-застрашената от изчезване група животни в света. По темата пред ФАКТИ говори Стоян Михов от природозащитна организация WWF.

- Г-н Михов, защо есетрата е важна за река Дунав?

- Есетровите риби са емблематични за река Дунав, не само защото са уникални в света на рибите с техните размери – моруната достига над 6-7 метра дължина и тегло над един тон, но и защото са били много важен природен ресурс за човешките общности по течението на реката през последните 10 хиляди години. Но есетрите са важни и по друга причина - поради техните високи изисквания към качеството на водата, температурата, непрекъснатостта на течението и естествените сезонни колебания на водното нивото на реката. Те са жив индикатор на състоянието на реката. Когато тяхната популация намалява, това означава, че състоянието на реката се влошава.

- Как се отразява развитието на хидроенергията на биоразнообразието в реката?

- Стотиците водно-електрически централи (ВЕЦ), построени по основното течение на Дунав през миналия век, драстично са влошили екологичното състояние на реката и тежко са повлияли популациите на мигриращите риби. Много дунавски видове риби извършват размножителни миграции – т.е. живеят в долното течение на реката или в Черно море и един път в годината - обикновено през пролетта или есента, тръгват далече нагоре по течението на реката, където хвърлят хайвера си в бързите, богати на кислород води. След излюпването малките рибки следват течението и достигат долното течение на реката и Черно море, така се затваря жизненият им цикъл. След като се построиха множество ВЕЦ, този цикъл се прекъсва, рибите не могат да преодолеят язовирните стени и не могат да достигнат традиционните места за размножаване.

Така се принудени да хвърлят хайвера си на неподходящи места, където той умира или не го хвърлят изобщо.

Така популациите на рибите изчезват от горното течение на реката и драстично намаляват в долното течение. ВЕЦ имат и друго негативно влияние – те променят естественият „пулс“ на реката, в естествени условия нивото на реката бавно се повишава или понижава в продължение на дни или седмици, следвайки валежите или топенето на снеговете. Есетрите и другите видове риби са много добре адаптирани към тези условия и могат да ги предвидят, размножителният им цикъл е свързан с тези промени. След построяването на ВЕЦ обаче „пулсът“ на реката изключително много се забързва и става неравномерен, защото речното ниво вече зависи от потреблението на електроенергия, като в рамките на 24 часа нивото на реката може изкуствено да се повиши или понижи повече от един метър, което е катастрофално за риби като есетрите и прекъсва размножаването и миграцията им.

- В днешно време последните в Европа популации на диви есетри обитават долното течение на река Дунав - на границата между България и Румъния. Защо е станало така?

- Долното течение на река Дунав между Сърбия, България, Румъния и Украйна е последният, достатъчно дълъг, свободно течащ участък от реката- над 850 км, в който все още няма построена преграда - голяма ВЕЦ или язовирна стена. Въпреки че голяма част размножителните места на есетровите риби са останали зад стените на ВЕЦ „Железни врата“ 1 и 2, все още някои есетрови риби успяват да се размножат, макар и в много ниска численост.

За съжаление, в общественото пространство все по-често чуваме за съживяването на отхвърлените още по „социалистическо време“, заради екологични съображения и икономическа неизгодност, проекти за строеж на хидровъзли на Дунава – „ВЕЦ Никопол- Търну Магуреле“ – близо до град Белене, и ВЕЦ „Силистра – Калъраш“, които напълно ще унищожат и последните останали есетри в реката. Без да говорим за другите екологични и икономически щети и нуждата от изселване на градове и села.

- Загубата и фрагментацията на местообитанията им… Това ли е най-страшното за тяхното съществуване?

- Причините за изчезването на есетрите са наистина комплексни, но всички са резултат пряко или косвено от дейността на човека. Водещата причина е унищожаването на местообитанията им, но свърхуловът на есетри в миналото и интензивното бракониерството днес също много са допринесли за рязкото намаляване на популациите. Говорим за повече от 95%. Бракониерството е изключително сериозен проблем, защото унищожава малкото останали индивиди, които влизат в реката за размножаване. Всяка година Българската Гранична полиция и Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури конфискуват в Дунава стотици кърмаци с хиляди куки, жесток метод за улов, специално пригоден за бракониерство на големи есетри по време на тяхната миграция.

Горещите точки, с най-много конфискувани кърмаци, са най-вече около гр. Козлодуй и около гр. Свищов.

Бързите климатични промени правят възстановяването на есетровите популации много трудно. Биологичните особености на есетрите, които са им помогнали да оцелеят милиони години, като дългият жизнен цикъл (над 100 години) и бавното полово съзряване (обикновено след 7-16 годишна възраст), днес им пречат да се адаптират в условията на бързи климатични промени и те губят битката за оцеляването си.

- Какво включва проектът LIFE-Boat…

- LIFE Boat for Sturgeons е голям международен проект, в който участва и WWF – България, който цели да подпомогне работата по опазване и възстановяване на есетровите популации по цялото течение на река Дунав. Той включва изграждането на няколко станции за изкуствено размножаване на есетрови риби, като най-голямата от тях ще бъде изградена върху кораб в Австрия. В тези станции ще се размножават 4 вида есетри и над милион малки ще бъдат пускани следващите няколко години в река Дунав, за да подпомогнат увредените популации.

- Какво ще правим в България?

- В българо-румънския участък от река Дунав ще бъдат пускани всички изкуствено излюпени малки на есетрови риби, мигриращи от Черно море в река Дунав – това са моруната, пъстругата и руската есетра. Нашата роля в България е да намерим подходящите места за разселването и да организираме пускането на малките рибки. Работим с българските рибарските общности по река Дунав и Черно море, които от една страна да ни помогнат в проследяването на пътя на малките към морето, и от друга страна да им припомним колко е важно да пускат обратно всички уловени есетрови риби, за да може един ден, когато вече са пораснали есетрите, да се върнат в реката и да се възстанови изчезващият рибарски поминък.