Изборът на датата не е приеман еднозначно в обществото, тъй като българско участие при подписването на Санстефанския мирен договор няма

Вече 32 години отбелязваме Трети март като национален празник. Изборът на датата не е приеман еднозначно в обществото, тъй като българско участие при подписването на Санстефанския мирен договор няма. Денят на Съединението, на Независимостта, на Търновската конституция или 24 май са сочени като по-добрият избор. БНТ срещна няколко гледни точки в разговор за смисъла на датата и историята като артефакт.

"Трети март според мен е един много славен ден за Република България. Ние младите сме доволни от това, че имало революционери, които са се борили за държавата. Има по-малки, които не разбират това, още повече, че в училище се говори, че има турско присъствие, а не робство", коментира Емили Джантова - първокурсник в СУ "Св. Климент Охридски".

Фактите отвъд емоцията. Контекстът, който позволяваме да се изплъзне.

"Трети март е едно недоразумение. Празнуваме това, че две империи са си подписали един привременен мирен договор. Празнуваме възкачването на престола на Александър Втори", смята проф. Ивайло Дичев - културен антрополог.

Разговор за митовете, които сами разказваме и лекотата, с която вярваме в тях и неумението да очертаем себе си като участници в това, което ни се случва.

"Националният празник възпитава нашето самочувствие, нас самите и ни представя пред света. Изключително срамно е ние да празнуваме нещо, в което нямаме роля и което единствено внушава нашите желания за териториални някакви придобивки. Трябва една нация да уважава себе си, трябва да изберем такъв ден за национален празник, който да укрепва нашата вяра в нашите собствени сили. В това, че ние можем нещо да направим, че нещо сме направили за себе си", коментира проф. Ивайло Дичев.

"Прави впечатление, че много хора са дезориентирани на тази дата, това трябва да бъде един вътрешен разговор на българите със самите тях, освен развяването на знамена, което на тази дата е оправдано, трябва да има дълъг размисъл за това къде е България. Не може националната история да бъде татуировка по гърбовете или ръцете на някакви хора", коментира Тони Николов - философ.

Въпросът за свободата и доколко уютно се чувстваме с тази отговорност.

"Проблемът на днешното българско поколение, на всички нас е, че ние като че ли не знаем какво искаме да правим със своята свобода. Някакви хора с лека ръка искат да я харижат на други империи, да се прекланят пред други знамена. Когато не разбираш свободата си, я губиш", каза още Тони Николов .

"Ако питате хората ще ви кажат, че не сме свободни, ние сме отново роби, това усещане за свобода къде е, не знам. Аз мисля, че много хора не разбират какво значи да си свободен и не го ценят", заяви проф. Ивайло Дичев .

Емили Джантова - първокурсник: Вие в момента чувствате ли се свободен?

Проф. Ивайло Дичев: Да, разбира се.

Емили Джантова: Чувствате ли се независим?

Проф. Ивайло Дичев: Да.

Емили Джантова: Тогава защо казвате, че българите сме все недоволни?

Проф. Ивайло Дичев: Българите като казах имах предвид този националистически тип хора, които фантазират за миналото, които непрекъснато си мислят какво можеше да стане, аз го наричам Санстефанския синдром.

Разговор за смисъла и нас. Всъщност успяха ли да те убедят поне малко неговите думи?

"Това е ден, който аз лично празнувам, почитам. Не, не успяха да променят мнението ми", заяви Емили Джантова.