Националните и природните паркове, резерватите и природните забележителности са известни още като защитени територии. Те заемат около 5% от територията на България. Някои от тях обаче вече са в опасност поради застрояване, изсичане на горите, замърсяване и други човешки практики.

Драгоманското блато, на което се намирам в момента беше опожарено за пореден път преди дни. Последва и серия от палежи на други защитени местности.

Скоро тези територии могат да загубят ценностите, заради които са получили този статут. “Безнаказаността, ражда повече и повече проблеми и притеснителното е вълната от подпалвания на ценни природни територии”, смята Петко Цветков- еколог, Сдружение за дива природа "Балкани", предава bTV.

„Винаги ми е било чудно, когато някои хора пристъпват към действия, с които унищожават подобна зона, които унищожават нещо, което е с обществено значение- как спят след това тези хора?“, казва Андрей Иванов - кмет на Драгоман.

Кой и как се грижи за природните блага, защо наказани за посегателство върху природата често няма?

Серия от палежи – и според властите, и според месните умишлени. 22 януари, часът е 19:30, а температурата навън -5 градуса. В един и същи момент е подаден сигнал за два възникнали пожара. Единият на Драгоманското блато, а другият в съседното село Драгуил. По думите на всички, за да отклони вниманието.

"Човешка ръка – няма от какво друго да се получи този пожар. Голям фронт е, трудно е за гасене", смята Любомир Ставрев, доброволец. “Това, което видях аз, а и това, което споделят колегите от пожарна безопасност на населението, е, че блатото е запалено по начин, по който не може да става дума за случайност, това е умишлен палеж. То гореше отвътре навън и гореше на няколко точки. Професионално запалено е блатото”, обясни Андрей Иванов – кмет на Драгоман.

Гасенето продължава цяла нощ. Пламъците са основно във вътрешността на блатото - влизането на техника и хора там е рисково. Равносметката на сутринта - една трета от територията на защитената местност вече е изпепелена. Унищожени са растения, които се намират само там, а гнездящите в района птици вече нямат дом.

„Над 200 вида обитават блатото за различни периоди на годината - като белооката потапница, като големия воден бик, като голямата бяла чапла. През зимата има интересни видове като мустакатия синигер и тръстиковата овесарка намират едно от малкото места за местообитание в софийското поле. Тези, които са през зимата като мустакатия синигер, практически само допреди пожара, се хранеха в тръстиките, но сега те вече са пропъдени, няма къде да намерят укритие“, казва Петко Цветков.

Ден по-късно пожар избухва и в защитената местност Дуранкулашко езеро. Изгорели са десетки декари. За щастие, западният вятър не е позволил пожарът да се насочи към тръстиковите масиви в централната част на езерото.

„Това, което колегите подават като информация за Дуранкулак, е, че около 20-30 хекрата растителност е опожарена, което като площ не е голяма и не може да се сравнява със ситуацията, тук в Драгоман. Но въпреки всичко, така масовостта или ставането на популярно да палим всичко, което не се охранява или понеже няма кой да ни контролира, е основният начин на мислене. Безнаказаността, ражда повече и повече проблеми и притеснителното е вълната от подпалвания на ценни природни територии“, смята екологът Цветков.

Блатото подобно на други територии попада в така наречената Рамсарска конвенция, която има за цел опазването и разумното използване на влажните зони.

Законът за защитените територии предвижда Министерството на околната среда и водите да осигури охрана за обектите изключителна държавна собственост, каквито са резерватите и националните паркове, както и обектите по Рамсарската конвенция. Такава обаче на повечето места няма.

„Ние за съжаление от 2011 година, когато Драгоманското блато е включено в списъка по Рамсарската конвенция, не сме виждали такова желание и не сме виждали назначен човек от МОСВ, който да отговаря за охраната на такива обекти“, обясни Петко.

Блатото е част от "Натура 2000", защитено е и от Рамсарската конвенция, но не официално обявено от държавата за защитена зона, въпреки че такова предложение съществува още от 2005 година, процедурата завършва неуспешно. Според министерството причината е, че части от блатото са на частни собственици, от които не са успели да вземат съгласие.

„Поради това, че Драгоманското блато не е обявено като защитена територия по реда на Закона за защитените територии, не означава, че то не е защитено, напротив, това е "Натура 2000" - място по директивата за птиците и директивата за природните местообитания. И е защитено по този начин много добре. Това, че липсва охрана не означава, че не се осъществява контрол по Закона за биологичното разнообразие. Контролът се осъществява от РИОСВ по ред, записан по Закона за биологичното разнообразие. Периодичните проверки са част от контрола, могат да бъдат и проверки при подадени сигнали. В случая с палежите ние виждаме Дуранкулашкото езеро, което е обявено като защитена местност и има обявена охрана и се охранява, също беше обект на пожари. Тук проблемът е, че ние всички граждани, организации трябва да бъдем отговорни в опазване на тези територии“, заяви Айлин Хасан – държавен експерт в отдел "Натура 2000" и защитени територии.

Справка в регистъра на екоинспекцията показва, че като защитени са вписани 1362 обекта. От тях се охраняват постоянно само националните паркове и няколко резервата.

„Там, където има, охраната не е постоянна, тя е приходяща обикновено, не е постоянно представена. Чували сме, че бракониери и зложелатели много добре знаят работното време на охранителите и след това правят каквото са си наумили“, обяснява Петко.

Какъв вид охрана има?

Техните граници са маркирани на трен, също така в повечето случаи има указателни табели с разписан режим на дейностите, освен това се осъществява и периодична охрана от съответните служители на РИОСВ, която се изразява в обхождане.

Има ли обаче назначени служители, които седят там с определено работно място?

Да, в РИОСВ са назначени, такива служители, чиято дейност е контрол.

Според екоминистерството, то не разполага с финансовия ресурс да охранява всички обекти с постоянно назначена охрана. И докато защитените местности стоят неохранявани, местни и власт се опитват да разберат причината за поредния палеж на блатото. Всеки предишен завършва с неизвестен извършител, наказани няма. А версиите за посегателството са много.

„Първо бракониерски лов, ловците са доста добре вече оборудвани, освен пушки имат и терми, с термите виждат какво се случва в блатото, носи се слух, че в блатото се крият прасета. Много на брой и не могат да ги изкарат поради каналите. Чрез запалване на пожарите, те вадят дивеча. Говорим за бракониерски лов“, смята Андрей Иванов – кмет на Драгоман. Ловците отрекоха версията отстрелът на диви прасета да е причина за огнената стихия. В деня на пожара на блатото те не са имали издадено разрешително за лов. „Така, че ловци не са посещавали блатото с такава цел. Това, което кметът твърди, възможно е да има бракониери, но ако е така, има си органи, които биха могли да се справят с тях много лесно. И след като ние извършваме целогодишно подхранване на дивеча, въпреки че сега заради дивата свиня е забранено подхранването, но ние не подхранваме само дивата свиня, има сърна, зайци, яребици и друг вид дивеч, който се подхранва със същата храна, ние резонно ли е ние да нанасяме такива щети сами на себе си, след като сме направили и разходи“, казва Петър Костов- ръководител на ловното сдружение в Сливница.

Според друга от версиите палежът е вследствие на частни интереси. Тъй като блатото включва в себе си и общински, и частни терени. „Напрежение за земеделски земи - ограничаваме зоните за пасища на едрия добитък, пак трябва да се изследва, да се вземат показания, да се разпита кой има интерес от това нещо“, коментира кметът на Драгоман.

Освен растителни и животински видове пламъците са обхванали и наблюдателната кула, както и част от туристическите съоръжения.

Бързо се появиха и дарителски сметки, които да събират средства за възстановяване на опожарените съоръжения. „Може би ще влезна в конфликт, но аз съм избран от народа и съм длъжен да говоря истината. Прави впечатление, че поне едно и също време гори Драгоманското блато и Дуранкулак, по едно и също време, веднага се стартират кампании за събиране на средства, вижте кои са адресатите на тези кампании“, каза още Андрей Иванов. „Аз първо бих го окачествил една такава спекулация като опит за обида на организациите и на хората, които се грижат за природата, в много случаи доброволно. Защото това не е първият път, когато се набират средства за възстановяване на туристическата инфраструктура, специално в Драгоман сдружение " Балкани" периодично има такива кампании, защото благодарение на дарения тази инфраструктура е строена и поддържана през годините“, заяви Петко Цветков. Ден след пожара Мария за първи път вижда щетите. 10 години жената се грижи за мястото. Трудно крие болката си и е убедена, че палежът е умишлен.

И въпреки стореното, природата не веднъж е показвала способността си да се регенерира. За местните, за които Драгоманското блато е визитната картичка на града, остава надеждата то да се възстанови само. „Виждате, че въпреки, че е горяло, отдолу си е зелено и в ранна пролет ще станем свидетели как блатото се възстановява. Разбира се обаче останалите организми, биопотоп отива по дяволите“, смята кметът на Драгоман.

С общи усилия местни и еко организации и институции ще се опитват да възстановят щетите от поредното посегателство. Министерството на околната среда ще помисли за засилен контрол. А до тогава клечката кибрит в нечии ръце може да унищожи това, което природата е създавала с години.