Всичко е произведено в Китай - от дамските чанти през телефоните та чак до автомобилите.

Затова не е изненада, че там се правят и мартенички за българските сергии, които започнаха да изскачат като гъби по улиците още от средата на февруари. На 1 март е традиция да завързваме белите и червените конци около китката си или да ги закачаме върху дрехата си за здраве.

Тази година обаче никой не търси китайски мартеници, колкото и евтино да се продават. Причината е коронавирусът, който тръгна именно от азиатската страна. Макар че няма доказателства стоките, произведени там и стигащи до българския пазар, да пренасят заразата, сънародниците ни предпочитат да се застраховат, пише 24 часа.

Това е добре дошло за българските мартенички. Именно такива, направени от естествена вълна - на много места в страната я наричат жива, започват да се търсят все повече по сергиите. Този тренд тръгна преди няколко години, но сега е най-масов.

Освен това все повече се търсят мартенички, които да бъдат свързани с българската идентичност. Най-модерни са тези с различни шевици. Освен бяло и червено преобладаващ цвят при тях е зеленото - третият в трибагреника ни.

Не по-малко търсени са мартениците с дървени украшения. При тях отново трябва да има нещо, което напомня за българската култура. Сред най-популярните са нежното женско лице - символ на красотата на българката, често възпявана във фолклора, и птичката, защото Баба Марта бележи идването на пролетта.

Обръщането към традициите е в пълна противоположност на трендовете при мартеничките преди 10 г. Тогава най-търсени са тези с пластмасови украшения, които изобразяват различни герои от филми, но не български. Харесвани са били и тези с ликовете на Инджи и Мехмед от популярния турски сериал “Перла”.