Започва кампанията „Ръцете горе“. Тя е срещу телесното наказание над деца.

Кампанията е на Института по социални дейности и практики, финансиран от ЕК. От института ще си партнират с други организации от чужбина. Фокусът им е да преобърнат обществените нагласи, че телесното наказание е социално приемливо и да помогнат да се информираме по-добре както за т.нар. "позитивно родителство", така и за това как да прекратим „педагогиката на шамарите“, информира БНР.

В предаването „Преди всички“ проф. Нели Петрова – председател на Института по социални дейности и практики, коментира:

„В нашето общество има тенденция към по-добро разбиране на родителството. Има доста млади родители, които се опитват да търсят други начини да възпитават децата си. Искаме да допринесем за този процес, да стане по-интензивен, като дадем повече информация на родителите, за да се повлияе и общественото мнение. Има значение как реагират хората на това как възпитаваме децата си. За нас е важно повече хора да ни чуят, най-важното е родителите да мислят за това какво искат за децата си. Ако си дадат сметка, че шамарите не са безобидни, че отношението към децата всъщност гради тяхното отношение към себе си и после към другите, много хора ще се замислят и ще променят отношението към децата“.

Кампанията е част от цялостната дейност на института срещу насилието над деца, отбеляза Петрова. Според нея обществото е по-скоро толерантно към шамарите, към лекото попляскване. Има сериозна промяна към отношението към боя, посочи тя и добави, че все повече родители смятат, че децата не бива да се бият.

„За съжаление, не са достатъчно тези, които смятат, че е добре да обмисляме всяко отношение, всяка дума към детето. Ние много нагрубяваме децата. Добре е да има дисциплина, да има граници, но е важно как го правим“.

България е една от страните, забранили телесното наказание, посочи Петрова и добави, че има нужда от по-сериозна промяна, която по-ясно да каже какво е телесно наказание.

„Мисля, че това е сериозна манипулация, която се провежда и в която за съжаление се включват и се поддават включително и Конституционният съд“.