1300 социални работници ще определят индивидуалните потребности на 90 хиляди нуждаещи се от чужда помощ.

1300 социални работници тръгват да обикалят домовете на хората с увреждания и да определят по точкова система потребностите им от различни услуги, включително асистентски грижи и месечна финансова подкрепа. Новият метод на оценка се базира на самооценката на всяко лице и на точките, получени след отговор на различни въпроси, зададени от водещия случая социален работник. Всеки отговор ще носи от 0 до 4 точки, които ще определят степента на мобилност на лицето, възможност да се самообслужва, да се справя с ежедневните си задължения и да участва в обществения живот. Крайният резултат пък ще се умножава по определен коефициент според възрастовата група на човека с увреждане и ще носи определен брой часове лична помощ на месец от 15 до 168 часа за най-тежките случаи, пише вестник СЕГА.

За да могат да прилагат комплексната методика за индивидуална оценка, социалните работници са преминали през специална подготовка. През индивидуалната оценка на потребностите пък ще преминат хора с увреждания, които досега не са получавали финансова помощ, както и тези, които искат да се възползват от правото си на личен асистент от 1 септември, когато влезе в пълна сила Законът за личната помощ.

Съгласно предварителните очаквания право на лична помощ имат 90 хил. лица, като 80 хил. от тях са пълнолетни с над 90% инвалидност, останалите са деца с над 50% увреждания и право на чужда помощ. Новият начин за оценяване на потребностите влезе в сила съгласно приетите в края на миналата година два закона -  за хората с увреждания и за личната помощ. Методиката беше подложена на многобройни критики от всички страни, но социалните партньори решиха да й дадат път с тримесечен мониторинг. Това означава, че в началото на юли следва да се направи оценка на въздействие и при необходимост системата за оценяване да се коригира.

Най-силно критикуваната страна на новата система до този момент е кадровият потенциал на социалната система. Съмненията са, че през каквато и предварителна подготовка да преминат, социалните работници няма да могат да се справят с тежките медицински случаи и диагнози, които ще се наложи да оценяват по новия реформаторски подход като степен на увреждания и функционалност. По време на обсъждането на индивидуалния подход за определяне на потребностите на хората с увреждания национално представителните организации на работодателите настояваха тази оценка да бъде възложена на допълнително подготвени медицински лица, тъй като те по-лесно биха могли да влязат в тези отговорности.