Българските археолози ще започнат проучвания в топ 10 на археологическите обекти у нас още в началото на археологическото лято. 500 000 лв. за археологически разкопки е отпуснало тази година Министерството на културата, каза пред „Монитор” шефът на Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ) доц. Людмил Вагалински.

Същата сума е била давана и в предишните години, но археолозите винаги са подчертавали, че тя е недостатъчна за 140-те проекта за редовни, планирани разкопки, колкото заявки например са били подадени през 2015-а. Заради това много от тях не са успели да получат финансиране а на други са дадени суми по-малки от заявените, обясни още доц. Вагалински. През 2014 г. е била отпусната допълнителна сума в размер на 2,3 млн. лв.

Дали и тази година това отново ще се случи, предстои да видим, но благодарение на миналогодишния скок във финансирането археолозите са успели да проучат 350 обекта, което е безпрецедентно.

„2014-а бе абсолютен пик, който едва ли ще успеем да надскочим”, коментира шефът на НАИМ.

Сред големите ни обекти, в чието разкопаване ще участват и археолози от НАИМ, са праисторическото поселение при солниците край Провадия с ръководител проф. Васил Николов.

„Много интересен обект, с европейско значение. Проучванията там ще продължат в по-ограничен финансов мащаб каза шефът на НАИМ. Ще продължат разкопките на праисторическата селищна могила Юнаците, наричана още Плоската могила, на 6 км от Пазарджик (шеф на екип - Явор Бояджиев).

Особено ценен за археолозите е най-старият златен рудник в Европа, от ІІ хил.пр.Хр, който се намира в Крумовградско, Източните Родопи. Международният проект се ръководи от зам.-директорът на НАИМ Христо Попов. Хълмът Ада тепе край Крумовград е наричан Златния остров.

Сред приоритетните обекти от античността, чиито проучвания ще продължат и това лято, е най-старият римски град в България – древният Деултум, които се намира на около 15 км западно от Бургас.

Това е единственият български археологически обект, признат за европейско културно наследство. Особено перспективен е античният град на македонските царе Хераклея Синтика, разположен край Рупите, в местността Кожух, където се намира комплексът на Ванга.

„Гостите на района могат да разгледат великолепната архитектура на този древен град – 5-метров римски градеж без никаква съвременна намеса. Градът е бил център на Средна Струма в продължение на 700 години – от 300 г. пр. Хр. до 400 г. след Хр.

Животът в него замира след много мощно земетресение и едва след това центърът на Средна Струма се премества под днешния Сандански”, разказва Людмил Вагалински, който е шеф на обекта.  

Добре проучени и впечатляващи са каменните градове Нове край Свищов и Никополис ад Иструм, Великотърнвоско, които са отворени за посещение, също като турския Ефес, въпреки че и там ще продължат разкопките.

Ще продължи разкопаването на Калиакра, Несебър и един сравнително нов обект с голям потенциал – Залдапа, до с. Абрит, Добричко. Традиционно продължават спасителните разкопки и по трасето на големите инфраструктурни проекти.

В Шуменско разчитат на спонсори.

Проучванията около Голямата базилика в Плиска поглъщат по-голям ресурс и за останалите разкопки в региона няма много средства, налага се да търсим спонсори, дори и символични, коментират археолози. От Регионалния исторически музей в Шумен са поискали за летни проучвания 120 000 лева, но държавно финансиране е отпуснато за малка част от обектите.

И през това археологическо лято продължават разкопките при с. Сушина, където беше открита селищната могила Нуриюк. Там работи екип на доц. Стефан Чохаджиев от Великотърновския университет, а проучванията са върху интересно селище от каменно-медната епоха. Любопитният момент тук е крепостната стена на селището, която е може би най-ранната в Европа. „Уникалното е, че тук говорим за укрепление от камък, за разлика от останалите от този период, които са от дърво и имат характер на лабиринт”, обяснява директорът на РИМ в Шумен Георги Майсторски. За Сушина са отделени 10 хиляди лева.

Доц. Валери Григоров и Светлана Кавръкова от Шуменския музей проучват археологически обект близо до Върбица, който местните хора считат, че може би е Герилград, известен от епиграфските паметници.

За тези разкопки археолозите разчитат на частен спонсор - финансирането е от известния шуменски нотариус и дарител Ася Асенова. Продължават проучванията и на екипа на доц. Стела Дончева в центъра за художествена металопластика край с. Златар.

За първи път имало правила за субсидии. Според него обаче за пръв път тази година културното ведомство дало ясни правила за кандидатстване за субсидии за редовни разкопки, тоест цялата процедура с критерии и срокове, което е изключително важно. При това тя е била задвижена навреме – още през май, преди разгара на археологическото лято.

„Винаги е съществувала междуведомствена комисия, начело с министъра, в която влизат археолози и други специалисти от министерството. И преди е имало правила, но не бяха толкова ясно развити и изрично публикувани. Сега те са максимално разбити черно на бяло, комисията добре се справи и, надявам се, въвежда ред и яснота”, добави той.

Строги икономии в Търновско Великотърновските археолози това лято ще бъдат принудени да работят при строги икономии с оскъдни средства. От предадените в Министерството на културата шест проекта са били одобрени половината.

А от поисканите 185 000 лв. ще им бъдат отпуснати пет пъти по-малко, едва 34 000 лв. С едва 7000 лв. ще бъдат проведени разкопките на археолога Александър Чохаджиев на селищната могила от каменно-медната епоха край село Петко Каравелово. 12 000 лв. ще бъдат дадени за проучването на откритата през миналата година Богородична църква под Балдуиновата кула, където работи проф.

Хитко Вачев. Най-много пари са отпуснати за проекта на доц. Павлина Владкова в селището Никополис ад Иструм.

Сред отхвърлените три проекта е и този на шефа на търновския музей д-р Иван Църов за проучване на водоразпределителната кула в Никополис ад Иструм. Няма да има пари тази година и за продължаване на разкопките на археолога Недко Еленски на могилата край село Джулюница.

Все още под въпрос са и разкопките на Хотнишката могила, които се финансират съвместно от търновския музей и местния университет. Шефът на музея Иван Църов обеща, че ако университетът поеме своята част от финансирането, музеят също ще успее да отдели половината пари и разкопки край Хотница отново ще има.