Поне по един показател 2020 г. изглежда точно на мястото си. Тъкмо през тази година Народното събрание спря да заседава в символа на парламентаризма в България – сградата, построена след Освобождението. Премести се в бившия Партиен дом – сграда, строена за комунистическата партия на една тоталитарна държава

Обобщение, подготвено от Полина Паунова и Борис Митов за Свободна Европа

Оказа се, че там няма място за журналистически въпроси, защото достъпът на репортерите беше ограничен само до една малка стая на приземния етаж, а впоследствие – и до бюфета. Но не и до кулоарите, където могат да общуват с депутатите.

Поне засега в новата сграда на Народното събрание няма място и за парламентарен контрол на министър-председателя – Бойко Борисов не беше изслушан по искане на депутатите нито веднъж през годината.

Те обаче съсредоточиха усилията си в друга посока – утвърждаване на практиката законови поправки да се приемат през "задния вход" – преходните и заключителни разпоредби на други нормативни актове. Това доведе до някои парадокси, например, да се правят промени в Наказателния кодекс (НК) през Кодекса за търговското корабоплаване.

Народното събрание имаше и други постижения, като това да създаде временна комисия, която за двумесечното си съществуване да проведе само едно заседание за приемане на правила за работата си, след което да бъде ликвидирана.

В друг случай депутатите отмениха все още несъществуваща законова промяна само за да избегнат президентското вето. Така се оказа, че чисто нови законови разпоредби едновременно са приети и отменени преди да влязат в сила. Законодателен карамбол без аналог в досегашната парламентарна практика в България.

Непопулярна дестинация

Въпреки успешно завършения ремонт за над 44 млн. лв. на новата сграда на парламента и преместването на депутатите по-близо до Министерския съвет в края на лятото, премиерът Борисов така и не се появи в пленарната зала.

Така втората основна функция на парламента (след законодателната) – контролът над изпълнителната власт - изглеждаше само формална. Обвиненията от опозицията в тази посока се засилваха с всеки изминал месец и с всеки отказ от страна на парламентарното ръководство да извика Борисов. Справка сочи, че след искане да бъде изслушан от депутатите министър-председателят е посетил Народното събрание за последно през ноември 2019 г.

Традиционно парламентът не беше сред любимите дестинации и на депутата от ДПС Делян Пеевски, макар според регистъра на институцията да няма неизвинени пленарни отсъствия. На практика това означава, че той получава основната си заплата като парламентарист, без добавките за работата в комисии, откъдето не извинява отсъствията си.

Поправки през "задния вход"

В началото на март Националният център за парламентарни изследвания, който проучва законодателната дейност на Народното събрание, публикува свое изследване, според което 37 % от приетите нормативни актове всъщност са изменяли други закони. Тази тенденция в законодателната дейност на управляващите беше определена като "опасна" в анализа на неправителствената организация.

Символична за тази любима техника на депутатите е вече позабравеният случай със Закона за независимия финансов одит, в чиито преходни и заключителни разпоредби се “уредиха” тихо и набързо два въпроса – за извънредните запори на спецсъда и за туристическите услуги.

Тази законовата поправка от края на февруари даде възможност на специализираните съдии да запорират трансакции и сметки заради съмнения на ДАНС за пране на пари. Така спецсъдът стана единственият наказателен съд в страната, който вече постановява решения по дела, разглеждани по граждански ред.

Успоредно с това, парламентът набързо прие поправки, според които имотите, предлагащи се в Airbnb и Booking, трябва да плащат туристически данък като всички останали места за настаняване. Промените бяха включени в преходните и заключителни разпоредби на Закона за независимия финансов одит и бяха гласувани без особени дебати.

"Златните паспорти"

Знаков ще остане и опитът на мнозинството да демонстрира, че ще изпълни изискванията на Брюксел, за да прекрати практиката за "продаване на българско гражданство". България е една от трите държави, които са заплашени с наказателна процедура заради т.нар. "златни паспорти".

В опит да увери Брюксел, че контролът ще бъде засилен, Министерският съвет прие и изпрати в парламента проект, забраняващ получаване на българско гражданство срещу краткотрайни инвестиции каквито са покупките на държавни ценни книжа и наличието на банков влог. В такива случаи инвеститорът може бързо да се освободи от ценните книжа или да изтегли влога си след получаване на паспорта.

Мнозинството на ГЕРБ и "Обединени патриоти" гласуваха за проекта на първо четене, но паралелно с това, заедно с ДПС разписаха и гласуваха още един проект. В него се казва, че български паспорт може да се даде на инвеститор, който е вложил материални активи на стойност най-малко 1 милион лева и е разкрил минимум 20 нови работни места.

Така, засега все още само на първо четене, възможността за сдобиването със "златни паспорти" от една страна се запазва, а от друга управляващите ще могат да твърдят пред Брюксел, че са прецизирали закона.

Комисията, която заседава един път

Началото на новия парламентарен сезон, вече и под нов покрив в бившия Партиен дом, безспорно беше белязано от неуспешната инициатива на управляващите за нова конституция.

Емблематично за развоя на това начинание ще остане създаването на временната комисия за обсъждане на конституционния проект на ГЕРБ. Звеното беше оглавено от депутатката Десислава Атанасова, а целта му беше "да обсъди и анализира проекта за конституция и да предложи конкретни промени в него".

Мнозинството записа това в проекта за създаване на комисията с ясното съзнание, че новата структура не може да предлага промени във вече внесен проект за изцяло нов основен закон. Промени може да прави само Велико Народно събрание, ако бъде свикано.

Самата Атанасова призна, че целите на комисията не могат да бъдат осъществени, след като тя проведе само едно заседание, за да приеме правила за работата си. Впоследствие парламентът отхвърли идеята за свикване на Велико Народно събрание и звеното на Атанасова беше разпуснато.

COVID-19 и онлайн присъствие

С малко повече заседания ще остане друга временна комисия – тази, която трябваше да контролира харчовете, направени от изпълнителната власт за справяне с епидемията от COVID-19. Тя беше създадена през май и оглавена от депутата от ДПС Йордан Цонев. За седем месеца комисията проведе четири заседания, едно от които за приемане на вътрешни правила. Досега не се е разбрало дали властите имат неправомерни харчове.

Друго интересно решение на Народното събрание беше взето в началото на ноември. С гласуване мнозинството даде възможност на народни представители, поставени под карантина заради коронавирус, да участват по електронен път в пленарните заседания. Само че колегите им, които са в болнични по други прични, например грип, шарка или счупен крайник останаха без право на онлайн присъствие в залата.

Решението беше атакувано пред Конституционния съд от опозицията. Само два дни преди да предложи мярката председателката на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова сама призна, че конституцията не позволява провеждането на онлайн заседания на колегите ѝ.

Противоконституционното следене

Този случай не беше единственият, в който депутатите изпаднаха в противоречие на основния закон. Етикетът "COVID-19" беше използван още през март за прокарване на извънреден ред за проследяване на трафичните данни от телефоните на карантинирани. Мярка, която още тогава предизвика вълна от критики на юристи заради твърде улеснения достъп на службите до подобна лична информация.

В крайна сметка Конституционният съд отмени този текст през ноември. А основният довод звучеше така: "Правото на личен живот не се явява привилегия само за периоди, когато времената се характеризират с относително спокойствие и непротиворечивост, но и за такива в условия на кризи."

Законът, отменен преди да го има

Безспорно най-забележителната законова промяна през 2020 г. обаче ще си остане тази в Закона за потребителския кредит. Тя предвиждаше неустойката по бързи кредити да може да надвиши двойно главницата на задължението без съдът да може да я отмени заради прекомерност. Тази поправка също мина през "задния вход" – чрез преходните и заключителни разпоредби на Закона за ДДС.

Отново беше предизвикана вълна от възмущение като омбудсманът Диана Ковачева се закани да сезира Конституционния съд. Междувременно президентът Румен Радев наложи вето.

Още преди това официално да стане факт обаче, депутатите решиха да действат изпреварващо и отмениха гласуваната вече промяна преди тя да е обнародвана в Държавен вестник. След което отхвърлиха ветото на държавния глава.

Така се получи, че окончателно приет законов текст беше отменен преди да съществува в правния мир, а същевременно депутатите отхвърлиха критиките на президента към него. Защо изобщо беше приет на първо място, така и не стана ясно.

Затвор за нелицензиран превоз

В края на годината Радев се намеси и заради още една новоприета законова поправка през преходни и заключителни разоредби. Този път управляващото мнозинство направи промени в НК през Кодекса за търговското корабоплаване, за да да криминализира нелицензирания превоз на пътници.

Този проект също беше подложен на сериозни критики, най-вече от БСП. Опасенията на социалистите бяха, че с новите текстове ще се преследва дори т.нар. споделено пътуване, при което потребители в социалните мрежи се уговарят да пътуват с едни и същи коли, когато са в една посока. Включително и за да взимат децата си от училище или детска градина.

Президентът отново наложи вето, но този път депутатите се съобразиха с него и оттеглиха поправката. Под натиска на превозвачи и таксиметрови шофьори обаче криминализирането на нелицензирания превоз на пътници все пак беше прието в редактиран вариант. В него изрично беше записано, че не се предвижда затвор за споделено пътуване.