Външната министърка Екатерина Захариева съобщи пред медиите, че е дала показания как Пламен Бобоков се срещал с нея в министерството да лобира за назначаване на посланици в Алжир и Нигерия, където братята имали бизнес интереси,предава E-vestnik

Новината е представена като някакво престъпление, за което е арестуван от прокуратурата. Репортерки подскачат с въпроси, като че ли хванали далаверата на века. Репортер от БНТ пита Бобоков как е назначил посланик в Алжир. 
Ако използваме езика на министър председателя, има ли представа една проста пазарджишка пакта, и някоя мисирка от телевизия, как един американски посланик се бие за интересите на американските компании в страната, в която е пратен?
И как техният държавен секретар, или външният министър на Франция и т. н., се бият за интересите на своите компании?
Как цялата им външна политика е насочена в помощ на техния бизнес?
Вместо Външно министерство само да отиде да пита българския бизнес къде има интереси тук и там да ги подпомага, неговата шефка представя среща в министерството като едва ли не престъпление. И президенството деликатно лобирало. Ами и то представлява държавата, посланици се издигат от правителството, но указ за назначаването им се издава от президента, не от външната министърка.
И някоя семпла държачка на микрофони чурулика по телевизията – „Ауууу какво станало, ама вие лобирате ли брат Бобоков?"
При толкова невежество, възможно ли е да се създаде нормална държава?

За обвиненията към Бобокови

Прокуратурата го представи като организирана престъпна група, вносители на боклук от Италия, закононарушители, в комбина със зам.-министър. Така папагалски го представиха и телевизиите. Но Бобокови внасят оловен скрап да произвеждат с тях акумулатори. И това не е престъпление.

Въпреки пропагандата на телевизиите, че Бобокови внасят болук, стана ясно, че не е така. Тогава прокуратурата тогава започна да публикува есемеси на Бобоков с президентски съветник, които отново се опитва да представи като престъпление. Личният номер на Бобоков, личната му кореспонденция е разпространявана на части до медиите, а иначе плачат за нарушеното лично пространство на Борисов със записа.

Остава впечатлението, че прокуратурата се опитва да намери каквото и да е, за да държи в ареста Бобокови. Дори след като плати 1 млн. гаранция, Пламен Бобоков го прибраха пак за кратко по формални причини.

Следващите редове са извадки от интервю на Пламен Бобоков пред в. „Капитал”, които хвърлят яснота върху бизнеса на двамата братя:

Атанас Бобоков беше оставен в ареста, където е вече месец. За кратко там се озова и брат му, а покрай задържането му прокуратурата свали кореспонденция от телефона му, която започна за разпространява на порции през последната седмица. И започна второ разследване – за търговия с влияние, неясно срещу каква облага.

Визитка

Пламен Бобоков заедно с брат си Атанас притежава индустриален холдинг с два основни стълба – акумулатори и моторни масла, и оборот от почти половин милиард лева. Пламен Бобоков се занимава с управлението на „Приста ойл“, а брат му – с „Монбат“. През годините в бизнеса им влизат поредица от международни партньори: през 2000 г. 25% дял в „Приста ойл“ придобива „Texaco” (филиал на една от най-големите петролни компании в света „Chevron”). През 2006 г. тя е заместена от финансов инвеститор – американския фонд „Gramercy”. Същевременно „Монбат“ излиза на борсата, като набира 33 млн. лв. През 2012 г. следва ново преструктуриране и като миноритарни инвеститори влизат ADM Capital (сега преименувано на CEECAT) и ЕБВР.
Днес „Приста ойл“ и „Монбат“ са международни играчи, които не само продават, но и произвеждат в множество страни. Допреди месец, когато бизнесът им беше ударен от прокуратурата.

– Какви са версиите ви за тази прокурорска атака? Политически ли са, бизнес ли са?

– Ние не сме политици. И не може да се скрием зад чадър тип „това е политическа атака“. Нямаме партийна принадлежност или специално отношение към някоя партия. Всъщност имам приятели във всички партии. Това обаче не означава, че имам политически пристрастия. За мен е важно да има демокрация, държавата да е свободна и да може бизнесът да се развива, младите хора да са умни и интелигентни, да има супердобра образователна система, да има справедливо правосъдие. Накратко, да сме една нормална държава, както е на Запад.

– А какво ни пречи?

– Най-малкото излиза, че хората не го искат, след като търпят случващото се. Може да имаме стокхолмски синдром в цялото общество.

– Гласуването ли е начинът за промяна?

– Смятам, че е най-нормалният. Иначе нашият народ от 150 години все чака някой да го освободи. Или вътрешно си решаваме въпроса като сериозно отговорно общество, или чакаме както обикновено някой да дойде да ни освободи – я Чичо Сам, я Дядо Иван.

– Как реагират вашите бизнес партньори и кредитори на събитията с вас?

– Не е едностранно. Ще разделя въпроса на две: за личния ни имидж и репутация – на мен и на брат ми, и отделно за корпорацията.
Нашият имидж е смачкан. Поне в по-голямата си част. Ние 28 години сме градили своята репутация, преминали сме през далеч по-трудни времена, включително изкусителни за какви ли не деяния периоди, и сме се опазвали. И сега сме вкарани тук, по нечий каприз. Някой сякаш е казал: „Я, аз тези тук да ги изгоря. Как ми се правят на независими! Я ги пускай в канала.“ И, хоп, оказваме се в нещо, с което нямаме нищо общо.

– За отпадъците ли говорим?

– Да, за отпадъците говорим. Но и другото е пълен цирк, говоря за „страшната“ търговия с влияние със секретаря на президента. Ако това е търговия с влияние, не знам как трябва да се определи останалото, случващо се в държавата.

– Да се върнем на ефекта от действията срещу вас…

– Репутацията ни е съсипана. Само през първата седмица има 2853 публикации в 17 държави, като в 66% от тях се споменава, че братя Бобокови са престъпници. Това няма как да мине тихомълком. Това е много, много, много сериозна вреда, това е унищожаване на двама души, които са абсолютно коректни и последователни и фокусирани в бизнес.

– Какви са контактите ви с властта?

– Естествено, че съм имал комуникация с министри, зам.-министри, политици, защото това е свързано с развитие на бизнеса ни зад граница. Корупцията в държавата е в обществените поръчки. В управлението се влиза не само за удоволствие и за наслада от собственото си величие, а основно за пари. Погледнете колко са държавните поръчки годишно и изчислете 10-15% от стойността им. Получава се между милиард и два годишно, които се усвояват по някакъв начин според мен. Нашите държавни поръчки в „Монбат“ и „Приста ойл“ са под 1% от оборота ни. Това достатъчно ясно показва, че нямаме никакво участие в никакви схеми.

– Тоест, вие казвате, че никога дотук не ви се е налагало да корумпирате някого в България?

– Да, защото това е безсмислено. Защото при оценката на една компания репутацията има по-голямо значение, отколкото някой и друг милион, направен от корупционни сделки. И колкото по-чиста и по-добра е компанията, толкова по-висок е множителят, с който се прави оценка. Така че ние сме много наясно, че колкото по-добре и по-ясно и чисто си развиваме бизнеса, толкова по-висока ще е оценката му. Затова този удар по страшен начин влияе върху стойността на нашата компания.

– На колко измервате ефекта досега?

– Най-видимо е в „Монбат“, защото тя е публична компания. Но аз пак искам да разделя на две нещата – братя Бобокови и техния имидж и корпоративния имидж на „Монбат“ и на „Приста ойл“. Те са свързани донякъде. Но все пак корпорацията „Монбат“ си има самостоятелен корпоративен живот. Ние не сме собственици тип чорбаджии и ЕТ организация. Имаме сериозен борд на директорите, професионалисти, които са градени години наред. Така че дали мен и брат ми ни има, няма никакво значение за бизнес развитието. Разбира се, ние взимаме стратегически решения как да се развиваме, къде да се развиваме. Но има някаква разграничителна линия и нещата не трябва да се смесват.

– Как реагират съакционерите ви като ЕБВР и фонда CEECAT?

– На никого не му харесва това, което се случва. Не само на ЕБВР, но и на пенсионните фондове, на финансовите институции, банките. Една банка реагира още на следващия ден след действието на прокуратурата – спря договорено рефинансиране и нов кредит за нова инвестиция. Това зачеркна 200 нови работни места, които щяхме да разкрием във Враца. Всичко това приключи. Най-вероятно са сметнали, че ще има голям риск, голям скандал. Банките са много чувствителни. Те са още по-зависими от репутация в сравнение с други бизнеси. Мога да ви кажа, че ако ние бяхме банка, отдавна да сме фалирали след този скандал, който се случи. И представете си след години излизаме невинни, оправдани, което ще стане 100%, защото няма нищо срещу нас, и какво правим тогава?
Все пак ние вярваме в българското правосъдие. Колкото и да е трудно, ще го кажа – истината е, че има много свестни професионалисти. Видял съм такива в екипите, които претърсваха, сред следователите, прокурорите в специализираната прокуратура и в специализирания съд. Навсякъде има професионалисти и не всичко е под общ знаменател. Има хора, които си имат съвест. Има и такива, които отдавна са я продали. Затова аз вярвам, че няма как на черното да кажеш бяло, колкото и някой да те е заставил и натиснал като няма за какво, няма.

– Освен с кредитор има ли и други пречки сега?

– Има и други проблеми в момента в компаниите. Сега се правят проверки на всички дружества от всички институции, за които се сетите. Дежурната, първа винаги, е НАП. Почват подред всички фирми – нормално е, нека си проверяват. Но това забавя нормалния работен цикъл. Вместо да работиш и да развиваш компанията, се занимаваш с проверки от 2013 г. и 2014 г. А говорим за одитирани компании от международни одитори, с финансови инвеститори…но нека си проверяват.
Най-голямото ми притеснение е свързано с „Монбат“ – дали покрай всички тези скандали ще бъде удължена нотификацията ни за внос на скрап от Италия, която скоро изтича. За да работи заводът в Монтана, където имаме 600 служители, ни трябва олово. Ние внасяме оловен скрап, чиито заготовки правим в Италия, а не боклуци. Имаме голяма структура по събиране на отпадни акумулатори, тяхното сепариране, преработка и съответно тяхното предоставяне в полуготов вид за преработка в България за производството на олово, което отива за производство на акумулатори. Така набавяме 50% от суровината за „Монбат“. И го правим по този модел от 20 години.

– Сега проблемът с остатъчния боклук ли е?

– Ние нямаме никакъв проблем. Ние си преработваме, имаме си най-добрата технология. В този смисъл имаме конкурент в Долна баня – „Елбат“. Снимайте го него как работи.

– Там сега е вашият бивш служител и сега свидетел на прокуратурата…

– Да. Този, честният суперангажиран към екологията младеж. Между другото разбирам, че той бил източил ДДС в своя друга фирма за 600 хил. лв., прокуратурата го е хванала и най-вероятно сега го използва срещу нас. Отидете да видите тази фирма какво представлява и проверете къде си хвърля боклуците.

(Тук интервюто се прекъсва от десетина цивилни и униформени служители на реда, дошли за обиск в офиса на „Приста ойл“. След 5 минути разговорът продължава на отворена врата и под надзора на двама от полицаите…)

– Изпитахте ли и други трудности в бизнеса?

– На финалната права на придобиване на компания в Северна Африка сме, по-конкретно в Тунис. А вследствие на тези действия на прокуратурата има огромни затруднения и не сме сигурни дали изобщо ще приключим сделката. Най-вероятно няма. Така че благодарение на тези действия се спира тотално развитието на „Монбат“. Все пак основният бизнес върви силно – този месец имаме заявки, които са в пъти по-големи от нормалното за юли. Най-вероятно е пост-COVID ефект.

– Какъв е ефектът върху „Приста ойл“?

– За „Приста ойл“ вредата е малко по-малка. Имаме само едно притеснение от голям европейски партньор, с който работим дългосрочно, но смятам, че ще го преодолеем. Чуждестранните ни производства също работят. Те са в по-нормални държави и там няма никакви проблеми, включително Узбекистан. Разбирайте ме както искате.

– Каква част от бизнеса ви е експортен и каква част на местно ниво?

– Около 80% е експортен. „Монбат“ е 90% износ, „Приста ойл“ – 70%.

– Тези непрекъснати проверки не спъват ли по някакъв начин всекидневната ви работа?

– То работата е последният въпрос. На мен животът ми се скъси и то това е целта – да ни смачкат.

– Имаше неофициални твърдения, че проверката е започнала по сигнал от Италия?

– Доколкото знам, сигналът от Италия е за износ на боклуци, а не на скрап. Нищо общо няма. Общото е само Италия. Освен това всички знаят кой внасяше тези боклуци и кой ги гореше. Този народ да не страда от амнезия. Вие не помните ли къде обикаляха, кой гореше и къде бълваха прах във въздуха

– Свързвате ли познанството си с Васил Божков с това, което ви се случва?

– Не. Това са, извинявайте, жълти лакърдии. Нищо общо няма. Нито ми е първи приятел, нито сме имали някакъв общ бизнес.

– Ако сега трябва да промените нещо в бизнеса ви, кое би било?

– Искам официално да се извиня на жена си, че когато тя преди 4-5 г. ми каза твърдо да напуснем тази страна, аз казах: „Глупости. Това е една прекрасна държава, ти си се психирала. Всичко е нормално.“ Най-голямата ми грешка е, че останах. Това не е моята България. Това не е държавата, за която ние сме работили, държавата, за която сме давали всичко, подкрепяли сме всякакви каузи, строили сме манастири, храмове, паметници, музеи. За кого го правим ние този музей? Три милиона и половина дотук сме вложили в създаването на музей, без да броим колекции и всичко останало. И за кого? Кого да прославяме?

– Финансирали ли сте партии през тези години?

– Не, не сме финансирали никоя партия.

…
– През годините срещали ли сте се с Делян Пеевски?

– Никога не съм се срещал с тоя симпатяга.

– А с други партийни лидери – на БСП, или с Ахмед Доган?

– С Ахмед Доган съм се виждал преди около 15 г., но може и да са повече. Между другото много интелигентен човек. С Корнелия Нинова съм се виждал в качеството й на зам.-министър на икономиката в правителството на Румен Овчаров.
Искам пак да посоча, че ние не участваме в държавни поръчки. Затова няма как да сме искали да осребряваме по някакъв начин наши всякакви контакти. Всичко, което сме правили, е било насочено в подкрепа на експортния ни бизнес. Ние в България нямаме някакви въпроси за решаване.

– Как ще коментирате, че КРИБ като бизнес организация замълча по вашия казус?

– Това е най-голямото ми разочарование. Там има много свестни колеги и не мога да повярвам, аз съм все пак член на управителния съвет, как за един месец нито един от тях не стана да каже нито една добра дума. Ние сме членове от толкова години и толкова неща сме правили заедно. Не мога да повярвам. С този слоган „Гласът на българския бизнес“… То го няма този глас. Разбирам, че те сигурно са в много деликатна ситуация, но все пак можеше така с половин приказка да кажат няколко добри думи. Но оставям това на тяхната съвест. Истината е една – че ние не сме последните. Да, да – ако това нещо продължи, ще има много други.

– Мислите, че някой кара по списък?

– Не мога да кажа. Не мога да знам какво има в главите на тези хора. Но като играе мечка в съседния двор, винаги идва и в твоя. Но колегите, членове на управителния съвет на КРИБ сега мълчат Не искам сам да вземам решения. Ще го обсъдя с брат ми и най-вероятно ще напуснем тази организация.

– Ще продължите ли да правите бизнес в България?

– Нищо не искам да правя в България. Изпитвам отвращение. Дълбока погнуса и отвращение. За съжаление почти не е останала следа от моя безумен патриотизъм, който хората са свикнали да виждат и в който вярвах.

– Заявявал ли сте желание за участие в политиката под някаква форма?

– Никога по никакъв повод не ми се е искало да се занимавам с политика. Аз не мисля, че бих бил добър политик.

– И към днешна дата ли имате същата нагласа?

Нямам никакви политически амбиции. Единственото, което искам, е да не ни пречат и да не ни тормозят.