Странни неща се случват в Южнокитайско море. През последните 18 месеца Пекин "възстанови" над 2000 акра (8000 декара) земя, превръщайки няколко потопени рифове и скали в истински "острови".

Тези териториални претенции на Пекин далеч надхвърлят онези на други страни, по-конкретно на Филипините и на Виетнам, които искат близките острови Спратли.

Китай строи също кейове, пристанища, многоетажни сгради (макар все още да не е построил футболен стадион по стандартите на ФИФА). Той изгради на рифа Файъри крос, на островите Спратли, 3-километрова писта, на която могат да кацат всички типове военни самолети, с които Пекин разполага, пише Дейвид Пилинг във "Файненшъл таймс".

Тази показна активност бие сигнал за тревога. В реч в Токио този месец президентът на Филипините Бениньо Акино сравни действията на Китай с анексирането на Чехословакия от нацистка Германия. Американският министър на отбраната Ащън Картър определи китайските действия като неотговарящи на международните норми. САЩ, каза той, ще продължат да "летят, плават и действат" по всякакъв допустим от международното право начин.

Картър недвусмислено отрече, че "превръщането на една подводна скала в самолетна писта поражда някакви права на суверенитет или ограничава правото на всяка друга страна на морско или въздушно преминаване.

Това води до въпроса: по какъв начин ще отговорят Съединените щати? Краткият отговор е: те не могат да направят много. САЩ продължават полетите на военни самолети край новите острови. Заедно с други страни те укрепват военното си сътрудничество, опитвайки се да демонстрират единен фронт.

Програмата на Китай за установяване на контрол над острови обаче напредва с бързи темпове. Думите на Ащън Картър звучат като "червените линии" на президента Барак Обама за Сирия. Ако Пекин продължи да предизвиква Вашингтон да блъфира, истината ще излезе наяве: САЩ надават силен вой, но той е слабо подкрепен с действия.

Защо е толкова трудно за Вашингтон да действа? От една страна, макар че може и да не съответстват на духа на сътрудничество, действията на Пекин не са и явно незаконни.

Филипините и Виетнам също си "върнаха" земя в морето. Китай просто прави същото в по-голям мащаб.

Освен това претенциите на Пекин към архипелага Спратли не са съвсем лишени от основание, твърдят правни експерти. Вярно е, че островите са по-близо до Филипините, Виетнам и Малайзия, които също претендират за тях (наред с Бруней). Близостта обаче не винаги е решаваща, както Аржентина може да потвърди по повод спора си с Великобритания за Фолкландските (Малвинските) острови.

Най-накрая, Китай не заплашва открито свободата на корабоплаването. Той се опитва да ограничи военната дейност в териториалните води, за които претендира. Това може и да противоречи на международното право, въпреки че според Конвенцията на ООН за морското право военни дейности – като например наблюдение - следва да се извършват с "дължимото зачитане" на правата на съответната крайбрежна държава.

Това, с което Китай "преминава границата", са опитите му да разшири действието на подобни ограничения около изкуствени острови.

Когато неотдавна американски военен самолет Р-8 "Посейдон" прелетя край такъв нов остров, китайският военноморски флот му нареди да напусне района.

Нещата отново се свеждат до това какво са готови да направят Съединените щати по въпроса. Те казват, че обмислят изпращането на военни кораби в 12-милната изключителна икономическа зона около новите китайски създания. След като са отправили такава заплаха, САЩ може да се чувстват задължени да я изпълнят.

Китай обаче също има с какво да отговори. Той може да изпрати свои собствени военни кораби. Ако иска да вдигне мизата, може да обяви идентификационна зона за въздушна защита над цялото или над части от Южнокитайско море, с което теоретично ще задължи всеки приближаващ се самолет да анонсира присъствието си на Пекин.

Ако Китай и САЩ се окажат въвлечени в игра на блъфове, има подозрение, че Китай може да се окаже с повече козове в тази борба. Неговата тактика е да се ангажира в схватки по изглеждащи маловажни въпроси, за които поотделно не си заслужава да се стига до кръвопролитие. Взети като цяло обаче, те почти незабележимо допринасят за амбицията на Китай да отправи предизвикателство към американското върховенство в региона.

Според австралийския учен Хю Уайт Китай "реже много тънки резени от много дълга наденица". (Президентът) Си Цзинпин вече ни каза как изглежда тази наденица. Той настоява за нов тип отношения между великите сили", които да донесат на Пекин по-голямо уважение - и власт - в Азия. Това не застрашава глобалното американско върховенство, но отправя предизвикателство към него в Азия, където Китай иска да бъде третиран най-малкото като равен.

Действията на Пекин в Южнокитайско море са важна част от тази стратегия. Ето какво пише по този повод Карл Тейър, експерт по сигурността от Университета на Нов Южен Уелс, в Австралия: "Китай променя "фактите на терена" и изправя региона пред свършен факт". Проблемът със "свършените факти", както Вашингтон сега разбира, е, че не можеш да направиш нищо, за да ги промениш.