Бъл­гар­ски­те те­ат­ри ще тряб­ва да от­во­рят при раз­сто­я­ние от ме­тър и по­ло­ви­на меж­ду зри­те­ли­те, при по­ло­же­ние че зри­те­ли на­пос­ле­дък не мо­гат да се на­ме­рят и на пет ки­ло­мет­ра от те­а­тъ­ра.

Бъл­гар­ски­те учи­ли­ща за смет­ка на то­ва тряб­ва да от­во­рят на 15 сеп­тем­ври при по­ло­же­ние, че де­ца­та в на­тъп­ка­ни­те па­ра­лел­ки са на по­ло­вин ме­тър ед­но от дру­го, без мас­ки, пише Стела Стоянова в Стандарт.

И да си нап­ра­вят ек­шън план, в кой­то ос­нов­но­то е лю­би­ма­та на уп­рав­ля­ва­щи­те ду­ма "ек­шън", а пла­нът е на вто­ро мяс­то. По прос­та­та при­чи­на, че учи­ли­ща­та са за­дъл­же­ни, по­не за­се­га, да за­поч­нат при­със­тве­но, ос­вен ако не се ока­жат със слу­чай на Ко­вид-19. И че ни­кой и до мо­мен­та не им е дал се­ри­оз­ни ин­струк­ции как би тряб­ва­ло да пос­тъ­пят в слу­чай на за­ра­за.

В мо­мен­та де­сет­ки ро­ди­те­ли не ис­кат да пус­нат де­ца­та си в клас. Как­то и мно­го учи­те­ли не ис­кат да се вър­нат на ра­бо­та, за­що­то са в пред­пен­си­он­на въз­раст, имат дру­ги за­бо­ля­ва­ния и не ис­кат да под­ло­жат се­бе си и близ­ки­те си на риск от за­ра­за.

В съ­що­то по­ло­же­ние са и сто­ти­ци ле­ка­ри, ко­и­то ра­бо­тят на та­ка на­ре­че­на­та "пър­ва ли­ния". Ка­то из­бя­га­ме от ми­ли­та­рис­тич­ния тер­мин, то­ва оз­на­ча­ва хо­ра, ко­и­то все по-чес­то мо­гат да бъ­дат из­ло­же­ни на кон­такт с бо­лен от Ко­вид, без да зна­ят за то­ва, и ще по­лу­чат ка­то ком­пен­са­ция ед­ни евен­ту­ал­ни 1000 ле­ва и 210 ле­ва ва­у­чер за по­чив­ка в Бъл­га­рия.

Ко­е­то оз­на­ча­ва 30 ле­ва на ден, за­що­то пра­ви­тел­ство­то е оп­ре­де­ли­ло, че то­зи ва­у­чер е за не по-мал­ко от 7 дни. Ка­то по­мък­неш със се­бе си съп­ру­га и де­ца­та, по-доб­ре нап­ра­во да емиг­ри­раш, ко­е­то де­сет­ки ле­ка­ри и ме­ди­цин­ски сес­три всъщ­ност сто­ри­ха.

Пи­там се - за­що об­щес­тво­то ни е ре­ши­ло, че учи­те­ли­те за срав­ни­тел­но не­ви­со­ки­те си зап­ла­ти тряб­ва да бъ­дат въз­рож­ден­ци, а ле­ка­ри­те и ме­ди­цин­ски­те сес­три за жъл­ти сто­тин­ки да са вер­ни на Хи­пок­ра­то­ва­та клет­ва, в ко­я­то меж­ду дру­го­то ня­ма ни­то ед­на ду­ма, че ле­кар тряб­ва да ле­ку­ва па­ци­ент в ущърб на се­бе си или се­мейс­тво­то си?

За­що очак­ва­ме от две от най-не­доб­ре пла­те­ни­те със­ло­вия в об­щес­тво­то да се жер­тват за на­ше­то бла­го? Да, има и ле­ка­ри, има и учи­те­ли, ко­и­то на­ис­ти­на ус­пя­ват да из­кар­ват па­ри па­ра­лел­но на дър­жав­на­та или об­щин­ска сис­те­ма, ко­я­то ги е на­е­ла, но как­во да ка­жем за ка­лин­ки­те в ми­нис­тер­ства­та, ко­и­то до­ри не се при­тес­ня­ват да се кри­ят, че си до­кар­ват до­пъл­ни­тел­ни су­ми от кри­за­та?

Как дър­жа­ва, ко­я­то до­ри не мо­же да га­ран­ти­ра си­гур­нос­тта на соб­стве­ни­те си ме­ди­ци и учи­те­ли, ги из­пра­ща да ра­бо­тят в рис­ко­ви ус­ло­вия, без до­ри да раз­пи­ше рег­ла­мент за то­ва кой ще пла­ти евен­ту­ал­ни­те тес­то­ве при за­ра­за не са­мо на учи­тел, но и на це­лия клас, на ле­кар и на не­го­во­то се­мейс­тво, кой ще бъ­де ка­ран­ти­ни­ран и как ще се от­ра­зи то­ва и на бол­ни­ци­те, и на учеб­на­та го­ди­на? Как­во ще се слу­чи с хи­ля­ди­те дру­ги па­ци­ен­ти, ко­и­то имат сър­деч­ни за­бо­ля­ва­ния, он­ко­бо­лес­ти или ин­сул­ти и не мо­гат да бъ­дат прег­ле­да­ни по­ра­ди фак­та, че бол­ни­ца­та е зат­во­ри­ла за­ра­ди слу­чаи на Ко­вид?

В мал­ки­те об­щин­ски бол­ни­ци то­ва е лес­но да се слу­чи и ле­ка­ри­те там са ве­че на пре­де­ла си. Как­во ще се слу­чи и с учи­те­ли­те, ко­и­то смя­тат, че тех­ни­те нап­ри­мер бе­лод­роб­ни за­бо­ля­ва­ния не им поз­во­ля­ват да ра­бо­тят в та­ка­ва сре­да и пред­по­че­тат да на­пус­нат или да из­ля­зат в неп­ла­тен от­пуск? Как­то и с де­ца­та, ко­и­то по съ­щи­те при­чи­ни ро­ди­те­ли­те не ис­кат да пус­нат в клас?

Ина­че - ок за иде­я­та за ед­но­по­соч­но дви­же­ние на пър­вок­лас­ни­ци, ко­и­то още не мо­гат да се ори­ен­ти­рат къ­де е учи­лищ­на­та лав­ка. Ако не дру­го, по­не ще се на­у­чат да мар­ши­ру­ват.