Археогенетици от университета на Билбоа (Патагония) са постигнали успех в клонирането на така наречените европейски дракони, пише Мегавселена.

Подобно влечуго се излюпва за първи път от времената на Средновековието.

Екип учени под ръководството на проф. Ден Ерис (Den Heraouex) са вплели фрагменти от ДНК на измрелите Draco girionus в клетки на кайманови гущери, които се явяват най-близките днес съществуващи роднини на измрелите създания.

Забележително е, че „майката“ на дракона е африкански щраус, тъй като само тази птица можела да износи яйце с необходимия размер.

Излюпеното същество, както твърди проф. Ерис, генетически напълно съответства на драконите, измрели преди около 700 години.

ДНК на драконите е получена от яйца, съхранили се добре в торфени блата на Бесарабия и открити от австроунгарски учени от Императорския институт по археология през 1913 година.

В годините на войните, революциите и прочие катаклизми яйцата изчезнали и за известно време се смятали загубени (известно е, че агентите на „Аненербе“ са ги издирвали), докато най-накрая не били открити през 1971 година в базиликата „Свети Георги“ в Буенос Айрес.

Чак 30 години по-късно те били предадени в ръцете на генетиците.

Освен яйцата археолозите са открили едва няколко фрагмента от скелета на този дракон.

Някои средновековни литературни паметници, например жития на светци, позволили на учените да възстановят приблизителния вид на чудовището.

По размери то е било по-голямо от бик, дължината на тялото с опашката е превишавала тази на кон, масивната глава е била увенчана с рога.

Животното можело да се похвали с остри зъби и люспеста броня, способна да издържи доста силен удар. Драконът е живял по бреговете на водоеми и е бил отличен плувец.

Когато го преследвали, той, подобно на някои животни, е бълвал зловоние (което в народните сказания се е превърнало в способност за бълване на огън).

Освен това драконът редовно е сменял кожата си, като старата не падала веднага и известно време се влачела след него, което очевидно е породило легендите за триглавия змей.

В Средновековието това животно, обитаващо територията на Източна и Централна Европа, вече е било доста рядко и старателно е избягвало хората.

Да отбележим, че това не е първият подобен успех на генетиците. Наскоро в ЮАР беше „възкресен“ измрял преди повече от 100 години родственик на зебрата.

В близко време по подобен начин се планира да бъдат създадени мамути и пещерни лъвове.

И това вече не са шеги!