Само 15% от електроенергията в страната идва от въглища, твърди енергийният експерт

Бившият министър на икономиката и бивш кандидат за еврокомисар на България Юлиян Попов заяви в телевизионното предаване "Брюксел 1" по Bulgaria ON AIR, че затварянето на въглищните централи не е обвързано с Плана за възстановяване и устойчивост. Според него, ключов фактор за бъдещето на тези съоръжения са пазарните механизми, включително цените на въглеродните емисии.

Попов подчерта, че системата за търговия с емисии функционира от 2005 година: "Това е един процес, който на нас би трябвало да ни е много добре познат, ние би трябвало да знаем, че някъде по това време, около тези години сега, въглищните централи няма да могат да издържат на пазара".

Експертът категорично отхвърли твърденията, че България е принудена да затваря своите въглищни мощности. "Централите затварят, защото не им излиза сметката. Това е единственият механизъм, който затваря централите", обясни той. Попов посочи, че в момента само 15 процента от електроенергията в страната се произвежда от въглищни централи, което е значителен спад в сравнение с периода преди навлизането на възобновяемите енергийни източници, когато този дял е бил между 45 и 50 процента.

Юлиян Попов разясни, че промяната в енергийния микс не се дължи на административни решения за затваряне на въглищни централи, а на бързото развитие на соларната енергия, която е значително по-евтина. Той отбеляза и появата на сериозни вятърни централи, както и на големи индустриални батерии, които спомагат за балансиране на неравномерното производство на електроенергия.

"Соларната енергия се разви много буйно, тя е много по-евтина, появяват се вече и доста сериозни вятърни централи и започват в България, и не само, сериозни големи индустриални батерии, които могат да уравновесят неравномерното производство на електроенергия. Това са основните най-грубо казано механизми, които променят картината", обобщи експертът.

Тези фактори, според Попов, са ключови за трансформацията на енергийния сектор в България и определят бъдещето на въглищните централи, без да са свързани с изискванията на Плана за възстановяване и устойчивост.