"Пожелавам сили на Вежди Рашидов", допълни юристът

"Не е лесна работа управлението на Народното събрание, пожелавам сили на Вежди Рашидов. Да пристъпим към промени в Конституцията в този момент е самоубийствен акт".

Това заяви адв. Явор Нотев в интервю пред Петя Кузева, предава Агенция Фокус

Адв. Явор Нотев е народен представител в 41-то, 42-то, 43-то и 44-то НС, зам.-председател на Народното събрание, зам.-председател на комисията по правни въпроси в парламента. Завършва право в Софийския университет, пет години работи като следовател в Отдела за разследване на тежки аварии от катастрофи. От 1999 година е адвокат в Софийската колегия и работи по наказателни дела. Участва на президентски избори като кандидат за вицепрезидент в двойка с Каракачанов и изборът на българите ѝ отрежда третото място.

Г-н Нотев, какъв е вашият прочит на това уникално и безпрецедентно първо заседание на 48-то НС, продължило 3 дни пленарни дни и над 50 часа?

Този първи тридневен ден ни даде възможност да се запознаем и с тази особеност на парламентарната практика, която позволява да бъде спрян парламентарният часовник с оглед на това да не се излезе извън редовното време на заседанието, и приетите актове на Народното събрание да не се считат за недействителни, единствено и само поради това, че не са приети във времето, отредено за съответното заседание. Да, има такава практика, тя не е нашата национална особеност и изобретение.

Трудно е да я възприемем тогава, когато тя се прояви в илюстрация на едно такова дълбоко противопоставяне и несъгласие по повод на въпроса за избиране на председател на Народното събрание.

Точно темата беше прецедент, който породи толкова дълги и като че ли неразрешени въпроси. Аз всъщност, ако започна от новината през деня, бих искал като гражданин да призова нашите слушатели да поздравим и да приемем избора на един достоен човек.

Една творческа личност, един известен и утвърден в обществото гражданин, който на всичкото отгоре вчера показа с начина, по който беше посрещната неговата номинация, малко преди да я оттегли, а днес да я приеме, кои са дефицитите в днешно време и кое е това, което се приема с отворени обятия от цялото народно представителство при всички резерви, които имаме към настоящия състав на парламента. Така или иначе това, както обичаше да казва моят преподавател проф. Спасов, това е еманацията на нашия народ.

Това е излъченото от нашия народ. Това е резултатът от избора, независимо от деформациите и съответните изкривявания в крайния резултат. Но да се върна на това, че на Вежди Рашидов залагам аз, а мисля, че и повечето хора, с които разговарях.

Много, много сили, пожелавам му да се справи с всичко, което му предстои, а той го осъзнава, тъй като и вчера го дефинира и се изказа подробно в своята знаменита реч от трибуната на Народното събрание и с едно огромно желание да се справи с предизвикателства в полза и в интерес на всички български граждани. Всички говорят за опасностите, които са пред нас, и аз ще се присъединя към този глас, няма да е лесно, но желая сили на новия председател Вежди Рашидов.

В речите си г-н Рашидов буквално преподаде на народните представители онази обемна книга "Мъдростта на вековете“ в няколко изречения - със своя жизнен опит, със своята биография, с това, че от душа си позволи да сподели своите лични болежки и в буквалния, и в преносния смисъл на думата.

Дали го разбраха, особено част от по-новите парламентаристи, вие сте един дългогодишен народен представител, но те осъзнаха ли какво им каза? Ще се поправят ли? Защото показаха, че обичат на инат, както гласи на името на популрян български филм.

Да, да, да. Той и днес ни припомни основната слабост показа на досегашните заседания, употребявам множествено въпреки, че той е едно формално, но така или иначе дните бяха повече от един. Той ги призова: "Престанете да се ерчите“, казано съвсем човешки, разбираемо - така, както звучеше той през цялото време докато водеше заседанията. Аз мисля, че би трябвало да бъде разбрано посланието му и оценено неговото поведение.

Значи, трябва да си сляп и глух, за да не си дадеш сметка какъв е печелившият модел на поведение и печелившият модел на отношения към избирателите, включително и към тези, които не са гласували за теб, начин да спечелиш тяхното доверие: откритост, честност и грижа за ясните и конкретни злободневни проблеми.

Няма друг от ход в това време, в което живеем, в тези дни, в които живеем. И това показа и изборът на новия председател. За мен той е ясен знак и дано така да го разберат депутатите от всички страни, от всички партии и парламентарни групи, доколкото те предстои да се сформират разбира се формално казано, но така или иначе те са ясни и известни. Добре е да съобразят това, което отправено като послание, много аргументирано, много здраво и ясно смляно и стъпило на личен опит. Говоря за посланието на Вежди Рашидов и урокът от неговия двустепенен избор – вчера той беше удостоен с титлата председател на Събранието. Ползвам определението дадено от г-жа Атанасова, и го споделям. Това не са много случаите, които споделям нейна оценка и мнение, но ето тук трябва да се съгласим с нея, тя беше точна, когато каза това. И днешният и формален избор, когато на неговите плещи се сложи тази отговорност. Изглежда нямаше друг по-подходящ човек.

И нека да го видят и запомнят тези, които искаха на възрастов критерий да пенсионират този или онзи, няма да се връщам към имена, само защото на тях така им се сторило, че някой трябва да излезе от политиката. Опитът е нещо безценно, нещо незаменимо, опитът е това, което може да ни изведе и да ни спаси в днешния ден.

При Вежди Рашидов той е налице и остава да се огледаме по него и тези, които ще бъдат близо до него. Аз много разчитах впрочем на този апарат от зам.-председатели на Народното събрание, внимателно огледах имената, и наистина трябва да си дадем сметка, че тук предстои да се създаде екип, условия за което честното участие на тези хора от председателството. Зам.-председателите ще бъдат хората, които ще заменят председателя, които ще могат да ръководят заседанието в минутите, часовете, в които той не е трибуната.

Аз мисля, че няма да е трудно за всички ни, и за слушателите, да си представим какви часове и колко часове на оживени и бурни дебати предстоят само с оглед на предстоящите за решаване проблеми. Представете си това противопоставяне и при тази донякъде полезна, но и не съвсем винаги полезна и добронамерена надпревара в опитите да се създаде един приемлив за обществото бюджет, в опитите да се решат социалните проблеми на отделни групи, които са решени наполовина или на някои, които бяха забравени от сегашните решения на Народното събрание. Дебатите ще бъдат многочасови, продължителни и тежки.

Връщам се към мисълта си – там, на трибуната трябва да има човек, който внимателно да ги следи, който внимателно да ги насочва, да не позволява да се изпуска нишката на дебата и линията, която би следвало да се поддържа и да се споделя от всички, включително и от председателя на Събранието. Много е лесно да ти подложат динена кора и нещата да тръгнат в неправилна посока. Не е лесна работа управлението на Народното събрание, което ще бъде наблюдавано под лупа, което вие, медиите, ще отразявате директно и в реално време, повярвайте, изпитал съм го на гърба си.

Припомнете на нашите слушателите колко време вие бяхте зам.-председател в българския парламент.

Ето ще се затрудня да кажа точните години, но бях заместник-председател на Народното събрание до 2021 година. И това е годината, в която аз подадох оставка като такъв. Но това беше по повод извеждането на партия "Атака“ от коалицията "Обединени патриоти“ и респективно отнемането, тази дума как звучи само – свалянето на г-н Волен Сидеров от мястото му на ръководител на тази парламентарна група и съответно изваждане от парламентарната група на депутати от партия "Атака“.

Това нямаше как да бъде подминато от останалите членове на партията, които бяхме в този момент в парламента, и ние напуснахме постовете. Струва ми се, че това беше една разумна и достойна постъпка. Напуснахме постовете, които бяхме заели. Моят, разбира се, беше значим.

С целия респект и уважение към това място – зам.-председател на парламента, и съм благодарен на съдбата, че ми отреди период, който в рамките на мандатите на два парламента да заема това място и да се докосна до отговорностите и до усещането да носиш тази отговорност и да се опиташ да отговориш на очакванията на твоите избиратели. И всъщност, да, това е един щастлив, много труден период за мен, до 2021 година. Аз напуснах този пост в изпълнение на ангажимента си към парламентарната група, която беше издигнала моята кандидатура на "Обединени патриоти“.

Ще си позволя тук да изразя лично мнение, тъй като вече се смята за нещо нормално през месец юни да си част от една парламентарна група, на избори се явяваш от друга и влизаш в през октомври в парламента като депутат от друга партия. Вие сте изключително уважаван човек и професионалист от най-знаковите лица дългогодишни парламентаристи. Свидетел съм на това от първо лице и мога да си позволя да го кажа - щеше да е добре за всяка партия да ви има в редиците си – вие не се кандидатирахте от друга.

Вижте, може би част от хората, които в момента слушат моето изявление, са и такива, които са свидетели и живи участници на това, което ще кажа, затова не се притеснявам да го кажа. Истината е, че в момента, в който аз подадох оставка, хората от парламентарната група на "Обединени патриоти“, членове на другите две партии, на ВМРО, и на партията, ръководена от Валери Симеонов ме убеждаваха да остана на тази позиция с пълното разбиране към конкретната ситуация и изявлението, че не биха имали нищо против и не биха коментирали моята замяна, независимо от развилите се събития. Това с моята оставка, повтарям, беше въпрос на личен морален избор, и ви благодаря за този паралел, който правите, с други случаи от действителността, които зачестиха, и които нямат общо с усещането за отговорност и чест и достойнство. С всичките си колеги от парламентарната група съм в прекрасни отношения, и тази оценка не се променя от всичко, което казвам. Смятам, че достойното поведение изискваше точно това – да се подаде оставка, след като имам зад гърба си една коалиция, която не приема лидера на партия, в която аз членувам. Те са несъвместими тези неща, няма как.

И заради личностните Ви качества, освен заради огромния авторитет, ви поканих да коментираме събитията точно с Вас днес. Няма да използвам това клише "циркове“, защото всяка работа изисква уважение, но след всичко, на което станахме свидетели в тези първи дни на 48-то НС, на моменти се усещаше сериозен дефицит на възпитание. Да не говорим за предишните два кратки парламента, какво чувахме в пленарна зала като риторика. Моралът, честта, достойнството, отговорността пред българския народ, което Вежди Рашидов демонстрира, колко процента от сегашното народно представителство ги осъзнава като първостепенни?

Да се надяваме, че много от хората, които не са проявили своя характер, не са изявили своята личност, защото има и такива, и те са много в сегашния състав на Събранието, че са личности, които биха последвали този зов и този апел към достойно и полезно за държавата поведение. Не ми се иска предварително да заявя своя песимизъм, че такива качества няма да са налице в народните представители. Но връщането към предишните две Народни събрания, форматите на двете предишни Народни събрания, наистина навяват песимизъм.

Преобладаваше егото, начинът, по който се защитаваха определени тези и каузи, говореше за един тесен поглед, едно разчитане на ситуацията, която би могла в съвсем краткосрочен план да донесе активи и предимство на конкретна политическа сила, и загърбването на интересите, които се обявяваха, че най-значими, а те интересите на народа присъстват като аргумент и мотив в депутатската клетва – да се ръководи винаги от интересите на народа, ами това го нямаше.

В съзнанието на гражданите остана размяна на реплики и обидни думи. Ако попитаме дори парламентарните репортери, едва ли и те могат да посочат направени значими законодателни промени. На фона на целия демонстриран театър, дали някой помни ли какво се свърши като работа по същество?

Това, че не се помни, не е най-важното и е малкият дявол. Лошото е, че когато се сложи чертата за стореното по време на тези мандати, не излиза нищо. Тоест, работата в Народното събрание в крайна сметка трябва да има чисто практически резултати, и те са толкова сериозно отразени, че намират своето място в най-сериозния официоз на държавата, на Държавен вестник. Те се публикуват, и след това имат една сила, за която ние говорим, че тя е несъпоставима и несравнима с последиците от каквато и да е друга дейност на познатите ни институции. И там вече е мерилото. А това, че е имало съответните гневни новини за този период от порядъка на това кой си прави селфи, какво било облеклото му, дали са му скъсани дрехите и може ли така да се влезе в парламента, или кой по какъв начин оригинално, според него, е отговорил на дадена реплика…

Или кой е показал меко казано неприличен жест – и това го имаше, да си го кажем.

Това към селфито го добавих, вместо да го споменавам, защото ще се превърнем по някакъв начин говорители и едва ли не подстрекатели към подобни дейности. Имаше и такива анализи. Каза се: е да де, ама точно този депутат по друг начин няма как да стане популярен, няма как да обърне на 100% вниманието към себе си, и това било добро решение. Аз мисля, че точно пък за този депутат имаше една позитивна новина, и той с нея можеше да вземе общественото внимание и да получи съответната оценка. Аз например съм запомнил, че той е дарявал заплата си за една благородна кауза. Е добре, това малко ли е в днешно време, не е ли жест, не е ли достатъчно, за да може да привлече общественото внимание?

За Христо Петров говорим. Наистина похвала за това.

За Христо Петров, разбира се. Да, не казваме нищо лошо. Аз напоследък, вече последните 30 секунди го хваля. Съобразно моите критерии. Моите уважение за това, което е направил, моите уважения. И дотук обаче. Другото няма място, няма място в общественото пространство. А когато ограничим общественото пространство до пространството на парламента, то е разлагащо, то е демотивиращо, то е действие, което сее това, от което всички страдаме напоследък – липса на ниво, липса на отговорност, липса на себеуважение и уважение към околните.

Веднага след като Корнелия Нинова излезе на трибуна и обяви, че ГЕРБ, ДПС, БСП и "Български възход“ издигат заедно кандидатурата на Вежди Рашидов и призова към гласуване, Кирил Петков, поиска една почивка 15 минути, дебатираха и по тази тема. Като опитен парламентарист Йордан Цонев, цитирам го по памет, каза и на него, и цялата група на ПП: "Ясно, искате тези 15 минути да излезете в кулоари и да си направите брифинга, трибунката като обявите новата четворна коалиция: ГЕРБ-СДС, БСП, "Български възход“ и ДПС“. Има ли такава нова четворна коалиция или просто подходиха разумно, за да има и председател на Парламента и шанс за правителство. И Ви питам ще се състави ли кабинет, вашите предположения и анализи?

Бих се осмелил да ценя крайния резултат от подкрепата на кандидатурата на Вежди Рашидов. Всеки, който днес дръзна да бъде срещу тази личност и срещу предложението, след заявено от негова страна съгласие и приемане на подкрепата, да се противопостави, струва ми се, работеше срещу интересите на държавата.

Ето тук вече е тънката граница и линия между защитата, и то криворазбраната защита на партийния интерес и един по-широк поглед и една възможност да защитиш решението, което партийно може би подлежи на известна критика, но в качеството на депутат би могъл да го отстоиш и да кажеш: "Моментът е този, нека да подкрепим новоизбрания председател, за да имаме след това и морала, и очите, и гърба да застанем пред него и да изискваме като хора, които са дали гласа си за него“. А той ни се струва подходящ. Ето това трябваше да бъде редът на мисли, когато се избира Вежди Рашидов. Да се използва този избор, за да може на трибунка, както казахте...

Това е популярният парламентарен жаргон на депутатите.

Парламентарен жаргон, да, но е ясно – веднага да се отправи послание към медиите, от което послание да се черпят конкретни и ясни дивиденти и съответно аргументи срещу опонента, бъдещия опонент, т.е. подготовка за бъдещи дебати и бъдещи обвинения, основателни или не. Аз не приемам подобни или никога не съм приемал подобни обвинения и упреци. Но много е възможно това да е била, така да кажем тактика на част от хората, които присъстваха в парламентарната зала. Но вие, може би и нашите слушатели си спомнят по-късния отговор на Вежди Рашидов, който мина отвисоко, над тези дребни спречквания, включително и приемайки и тези, които евентуално са били насочени срещу него, срещу неговия пряк избор.

Той каза, че независимо от това, че формално не са сформирани парламентарните групи, парламентарната традиция изисква да се зачете искането за почивка и не вижда нищо лошо в това, че и досега той е давал почивка от началото на заседанието и в този момент той постъпи по същия начин, без да издребнява, без да застава на тази позиция и да каже: "Добре, ама аз не бих им дал време, за да се сформира някаква теза в кулоарите на парламента и да се каже нещо, което би могло да бъде и срещу мен, или пък да се пропагандира създаването на една коалиция, която не е обявена, но така или иначе някому се привижда и той смята, че би могъл да я експлоатира“.

Предстоят много решения, по които ще се дебатира по начина на гласуване на всяка една от парламентарно представените партии, ще сме свидетели на провокации и подхлъзвания в общественото пространство чрез дадени негативни оценки и обвинения в непоследователност или в измяна на очакванията на избирателя. Но аз мисля, че това са трудностите на парламентарния живот.

Очаквате ли да ли да се състави правителство? И ние журналистите, и коментаторите повтаряхме в един глас, че изборът на председател е атестат за това дали ще успеят след това да се разберат и за кабинет? Тук пред мен в това предаване, Георги Марков прогнозира, че и да сформират правителство му дава най-много 100 дни живот, а той много познава.

Моите уважения към Жоро Марков и към неговите прогнози. Вашите събеседници са сериозни, разбира се. Искам да кажа следното: тогава, когато до часове преди избора на Вежди Рашидов повтаряхме всички, че сме песимисти по отношение на възможността да се излъчи председател на парламента, задължително тази невъзможност изглеждаше като предтеча на провала на избора на правителство и свързвахме тези две неща.

Разбира се, ако нямаше избор на председател на Народното събрание, нещата ставаха доста по-лесни и по-ясни, нямаше как да се постигне споразумение за друго, то нямаше как да се стигне до втория въпрос за решаване. Но сега, в този момент, дали ще достигнат до формиране на правителство – струва ми се, че добрият пример, колкото и да е условно това, е заразителен. Биха могли да се мобилизират партиите, представени в парламента, биха могли да преодолеят някои крайни свои тези и както те вече всички го употребяват, червени линии – стана вече клише, но в същото време то ще бъде толкова насила и толкова съшито с бели конци това съгласие между тях, че няма как да не се съгласим с тезата на г-н Марков.

Много, в исторически, в близък план се натрупаха изключително много противоречия, много грехове един спрямо друг, тежките думи, които бяха казани, дано да се забравят за момент, но то ще бъде само за момент. И друго – те се отнасят до фундаментални неща. Аз наистина не си представям БСП в съгласие, в едно бъдещо правителство при решаването на едни много, много тежки въпроси, включително имам предвид вече и атмосферата, обстановката в света. Няма никак да е лесно да оцелее такова правителство.

Буквално преди минути в ефира на Фокус Борислав Цеков ми каза: "Старата мечта на българската олигархия е да въведе президентска република".

Вие усещате ли такова нещо? И най-вече вижда ли българският народ втория план на нещата? Когато гражданите отиват до урните и окомплектоват с избора си такъв фрагментиран парламент, де юре ние от доста време живеем по-скоро в президентска република?

Аз първо правя уговорката, с огромно съжаление – не съм чул интервюто на уважавания от мен юрист Борислав Цеков, казвам го съвсем откровено и с дълбоко уважение към неговите тези и чувствителност към значимите обществени проблеми.

Не зная какво всъщност е обобщил и казал, неговото отношение към възможността и перспективата, ако вижда такава, за създаване на президентска република. Но аз ще повторя нещо, което вече съм заявявал и в което вярвам: не е времето, не е моментът да разглеждаме устройството на държавата и да пипаме толкова навътре и надълбоко. Когато имаме едно нестабилно мнозинство в парламента, което не е в състояние да избере дори просто мнозинство, председател на парламента и тръпнем дали ще имаме правителство, да пристъпим към промени в Конституцията, при това толкова дълбоко, е самоубийствен акт.

И по този повод да кажа: темата за президентска република се внесе по повод изявление, струва ми се, на г-н Слави Трифонов и сега би могъл да я заяви – тема, която може да битува, може да се поставя за разговор, тема за разговор наистина, но не е тема, която би могла да доведе до някакви практически промени.

Що се отнася до въпроса дали служебните правителства на президента Радев ми навяват мисъл, че ние де факто живеем в президентска република, защото така или иначе парламент няма през по-голямата част от времето през последната година – ами това е все пак проявление на уредба, която се съдържа в нашата Конституция, която постановява, че ние сме парламентарна република. Щом като Конституцията допуска такива отклонения и такива паузи, ще трябва да се съгласим, ще трябва да я следваме, каквато и да е тя.

А иначе дали ни е по-добре, когато няма парламент – аз не мисля, че живеем с такова усещане. Напротив, има го очакването да се сформира парламент, има го неспокойствието и несигурността от липса на парламент тогава, когато се заговори за бюджет, когато се заговори за социални мерки, всички се сещаме, че парламент е необходим. Разбира се, не си представяме парламент, който ще се занимава само със злободневките, с клюките и с провокациите от парламентарната трибуна и дребни закачки. Очакваме институция, която да заработи смислено и сериозно, и тогава няма да ни хрумва, че е много спешно и необходимо да се променя основния закон на страната.

Г-н Нотев, досега разговарях с Вас като дългогодишен заместник-председател на парламента. Сега искам да Ви задам въпроса вече като на адвокат Явор Нотев и си запазвам правото да ви поканя и специално по тази тема.

Имаше едно изказване на Синдиката на полицаите по повод, това че започнаха проверките преди, по време и след работа на полицаи и част от служителите дават положителни тестове за наркотици. Опитват се да ни убедят, че ако един служител на реда е взимал успокоителни, той е само изморен от работа човек на хапчета, с много отговорности и под силен стрес, а всички други граждани с положителни тестове се оказват наркомани. Кажете ми, резултатът от кръвната проба, която се прави след полевия тест, колко време се бави?

Шофьор, който в последствие се докаже, че е не бил дрогиран, положителната проба му продължава да в досието дълго време, остава без книжка, остава и черен печат в биографията му. Ще Ви помоля за оставащото ни кратко ефирно време да фиксираме тази тема.

Ще се опитам само да маркирам проблемите, но въпреки че ще ги кажа кратко, те са много дълбоки и жизнено определящи за много хора.

Жалкото е, че буквално допреди месец аз бях категоричен в оценката си и в изявлението си, че тестовете, които установяват съответната употреба, са надеждни средства, тъй като не допусках, че държавата ще допусне прилагането на такива несигурни средства и те да послужат като доказателства за тежки обвинения.

Вярно, че имаме тази опция – водачът, при който е установена употреба на съответното упойващо средство, би могъл да се подложи, изпратен от съответните органи, на кръвна проба. Тук вече е другият проблем, за който вие очевидно знаете, за да ми зададете по този начин въпроса – огромното забавяне на излизането на резултата от кръвната проба.

Говорим за 3 до 6 месеца, една година.

3-6 месеца, включително в крайните случаи, най-екстремните, има забавяне една година, докато излезе кръвната проба. И това е скандално, това е скандално, защото в това време човекът, който е уличен и посочен като определил наркотици, живее между земята и небето.

Има огромна вероятност и да го уволнят от работа. Кой ще иска такъв човек в екипа си?

Задължително той става от шофьор монтьор, ако е на работа във фирма. Ако има личен автомобил, който иска да употреби, не може. Започва да го вози съпругата му или има други решения за по-заможните хора – могат да си намерят шофьор. Но във всички случаи обидата, огорчението и соченето с пръст остава.

И това е едно състояние, което се преодолява накрая с един резултат от теста, който ако дай боже е позитивен, не измива всичко това, за което ние говорим. Обидата, огорчението, унижението остават. И в същото време, ако човекът все още има сили да се сблъсква с правосъдието, може да търси реванш и да търси отговорност от държавата за всички беди.

В Страсбург?

Има Закон за отговорност на държавата, който в едни определени параметри позволява и в София да се развие това нещо, но забележете – плаща държавата.

Т.е плащаме данъкоплатците - Вие, аз колегите тук, в студиото.

Да, да, да. Не плаща конкретен служител и не плаща този, който е въвел тези негодни, както се оказва, тестове. И още нещо, което няма как да подмина – председателят на Синдиката на служителите от полицията, чието изявление вие споменахте, много развълнувано сподели, че по този начин биха могли да бъдат злепоставени негови колеги, които сега по силата на заповед на министъра на вътрешните работи се тестват преди да излязат на работа.

Но той не каза нито дума за тези пострадали граждани, които са "изпробвани“ със същите тестове. Значи няма как да жалим само служителите, които вече на собствен гръб започват да изпитват недостатъците на средството, с което се опитват да установят административно нарушение. И кашата е такава, че чак не ми се мисли за мащабите и последиците, ако се стигне докрай, а трябва да се стигне докрай. Трябва да се стигне докрай, защото това е недопустимо и занапред не бива да имаме въобще никакво съмнение, че с такива средства няма как да се борим с нарушителите на закона.

Благодаря Ви, адвокат Нотев. Отправям веднага и покана за още един разговор , в който да коментираме и темата защо терминът "лекарска грешка" е толкова използван, а никой не спомената съдийска грешка в правосъдието и продължаваме да плащаме всички ние с данъците си.