Средно по 45 лева на ден получават хората, докато се лекуват

Над 640 млн. лева са изплатени за ползването на болнични за първите девет месеца на миналата година. Те са за 14,3 милиона работни дни, като издадените листове са близо 2 милиона, показват данните на Националния осигурителен институт. Средно на ден хората, които се разболеят и не ходят на работа, получават по 45 лева, а за един болничен лист са изплатени средно по 320 лева. Най-много на ден взимат болните в София – по 53 лева, както и тези в Стара Загора – 49,28 лева, София област – 45,21 лева и Варна – 45,26 лева. Най-ниски за обезщетенията за временна неработоспособност заради заболяване в Благоевград – едва по 34 лева на ден, Кюстендил – 36,88 лева и Хасково – 37,14 лева. Причината, разбира се, са по-ниските заплати в тези области, тъй като сумата на болничния е част от това, което получаваме по договор. Очаквано, мъжете получават повече пари на ден, когато са болнични. Средната сума е 47,14 лева, докато жените взимат по 43,24 лева. По-ниските възнаграждения на младите служители са и причината те да получават и по-малко пари при болничен – едва по 29 лева на ден. След тях по ниски обезщетения се нареждат най-възрастните – над 65 години, които вземат средно по 40 лева на ден. При хората в другите възрастови групи почти няма разлика като обезщетението за временна неработоспособност се движи около 45-46 лева на ден, пише Дарик.

Как се смята обезщетението

За да имате право на болничен, първо трябва да имате валиден трудов договор, по който да бъдете здравно осигурен. Първите 3 работни дни от болничния се покриват от работодателя и се плаща по 70% от дневното брутно възнаграждение за месец, по време на който е настъпила неработоспособността. За следващите дни дневното парично обезщетение за временна неработоспособност е 80% и се плаща от НОИ.

Например, ако лекарят ви е дал 5 дни за домашно лечение, при брутна заплата от 1000 лева на месец, при 21 работни дни се получава, че заплатата ви на ден е 47,60 лева. За първите 3 работни дни болнични ще получите от работодателя 33,30 лева на ден или общо 99,90 лева. За следващите 2 работни дни обезщетението се поема от НОИ, който трябва да ви изплати 76,20 лева.

Близо 1,123 млн. българи са ползвали болничен за деветте месеца на миналата година, като лекарите са издали над 2,46 милиона болнични листове. От тях обезщетение за временна неработоспособност заради заболяване или санаторно лечение са получили над 1 милион човека. По-често болничен са ползвали жените, като една от причините е, че те взимат болничен освен за себе си и за гледането на децата в семейството, когато те се разболеят.

Така от всички болнични 494 556 са издадени на мъже, а 634 981 – на жени. Най-често болничен ни дава личният лекар, сочат данните на НОИ или такива са 970 459 от издадените листове. 238 пък са болничните от зъболекар, 257 682 са издадени от медицински център, а повече от останалите са от различните видове болници. Най-често сме ползвали болничен от 4 до 7 дни – над 808 хил., а тези от 8 до 14 дни са близо 700 000. Най-малко пък са дългите болнични – над 30 дни – 116 399.

Най-честата диагноза, поставяна от лекар, за да ни издаде болничен, е била COVID-19 - Идентифициран вирус, като такива са 11% от издадените листове. Тази диагноза се използва, когато COVID-19 е потвърден чрез лабораторно изследване, независимо от тежестта на клиничните признаци или симптоми. Следват диагнозите Неуточнена вирусна инфекция и Остра инфекция на горните дихателни пътища – с по 8% дял.

Правилата

По закон личният лекар или зъболекар може да издаде болничен до 14 календарни дни без прекъсване за едно или повече заболявания, но не повече от 40 календарни дни с прекъсване в рамките на една календарна година. В посочените 14 дни, съответно 40 дни, не се включват дните под карантина.

След изтичането на тези 14 дни без прекъсване или 40 дни с прекъсване, личният лекар, при необходимост от продължаване на болничния, насочва осигуреното лице към лекарска комисия за издаване на болничен лист. ЛКК може да разреши непрекъснат болничен до 180 календарни дни, но за не повече от 30 календарни дни еднократно.

В отделни случаи личният лекар може да издаде и по-дълъг болничен от 14 дни. Това важи при паразитоносителство, карантина, бременност, майчинство, трудоустрояване, придружаване на дете до 3-годишна възраст в болница.

Изплащането на парите за болничен не става веднага. Работодателят го носи в срок до 10-то число на месеца, следващ месеца на предаване от служителя, след което и ако няма други проблеми, ще получите плащане в срок от 10 работни дни след датата на предаване. Така например, ако сте боледували в началото на октомври, е възможно да ви изплатят парите в началото на декември. Те винаги се превеждат по банков път.

Общо 2700 човека са получили и обезщетения от Държавното обществено осигуряване за трудова злополука и професионална болест, като са им изплатени 1,88 млн. лева. Повечето от пострадалите са мъже – 1669 души, тъй като те упражняват и по-рискови професии. Пострадалите по време на работа жени са 1031. Най-често става въпрос за счупвания на крайници, а 161 от болничните са за мозъчно сътресение.

Бременност и раждане

НОИ е изплатил на 71 161 мъже и жени над 399 млн. лева за краткосрочни обезщетения за бременност и раждане за деветте месеца на миналата година. Средно на ден сумата, която са получили е по 36,37 лева, но работните дни са близо 11 милиона. Едва 270 са мъжете с обезщетения за гледане на дете, но пък те са получавали средно по 60,65 лева на ден, докато са били в бащинство. 70 891 са били жените с обезщетения за раждане и гледане на дете, но те са получавали средно по 36,32 лева на ден.

Държавното обществено осигуряване е платило на 11 024 татковци, които са искали да ползват 15 дни отпуск при раждане на дете, което е струвало 6,66 млн. лева. Най-много татковци са се възползвали от това право в София – 4639, а най-малко във Видин – едва 21. За отглеждане на дете до 2-годишна възраст са изплатени над 218 милиона лева на 66 897 мъже и жени, които са получавали за този период средно по 31,47 лева на ден. От тях едва 735 са бащите, решили да се грижат за детето си, а майката да се върне на работа.

Как се дава болничен за бременност и раждане

То е уредено в Наредбата за медицинската експертиза. Отпускът поради бременност и раждане е в размер на 135 календарни дни и за всяко дете се разпределя в 3 болнични листове. 45 календарни дни се дават преди раждането, като началото на отпуска за бременност се определя от предполагаемата, според медицинските критерии, дата на раждането. Той се издава от съответния лекар, който осъществява наблюдението на бременната. В болничния лист задължително се вписва терминът на раждането. 42 календарни дни се дават непосредствено от деня на раждането - от лекаря, който е водил раждането. Ако раждането е станало без медицинско наблюдение - от личния лекар на родилката.

48 календарни дни се дават като продължение на предходния болничен лист от личния лекар на детето или от личния лекар на родилката. В случаите, когато детето по медицински индикации е оставено за гледане в болнично заведение - болничният лист се издава от ЛКК на АГ отделението на лечебното заведение. Когато детето почине, дадено е за осиновяване или е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка преди изтичането на 42 дни от раждането му, този болничен лист не се издава.