"Световната пандемия от „китайска кашлица” доведе до борсови сривове по цял свят, а оттам и до свиване на доходността и обезценяване на дяловете в частните пенсионни фондове.

В България обезценката за първото тримесечие на тази година достигна 500 млн. лв., а доходността при някои фондове се сви средно с между 7 и 9 процента. Април и май обаче дадоха надежда за бърз „V”-образен изход от кризата.

„Данните на пенсионните фондове за май показват втори пореден месец на намаляване на неблагоприятния ефект от мартенския борсов спад.” 

Това каза специално за „БАНКЕРЪ” Даниела Петкова, член на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и шеф на ПОК „Доверие” АД.

„Кризата, вследствие от коронавируса, се отрази на пенсионните фондове в България по обективен и съответстващ на пазарите начин. Спадът обаче не беше толкова дълбок и не отговаряше по размери на сривовете на борсите по света. Да припомня, че европейските борси държат и в момента спад от 12-20%, а в края на март те бяха до над минус 30 на сто”, каза още Петкова,

По думите ѝ, значително по-ниския спад в доходността на пенсионните фондове се дължи както на факта, че инвестициите им са диверсифицирани, така и на проактивните им действия за преодоляване на кризисната ситуация.

„Разбираме безпокойството на всички за отразяването на кризата върху доходността на пенсионните фондове. Ето защо даваме информация за нея за по-краткосрочни периоди, включително месечно, но това не променя факта, че доходността на пенсионните фондове трябва да се гледа дългосрочно. Въпреки спадовете от март, 5-годишната доходност на фондовете, както и тази от 2004 г. до сега, е положителна. Това, което нас ни безпокои е, че темата за доходността се отразява масово, само ако е отрицателна. И се подминава, ако доходността е положителна. Със сигурност клиентите ни биха получили по-вярна и точна представа за спестяванията си, ако темата се отразява и когато резултатът от инвестициите е положителен”, обясни Даниела Петкова.

Според нея, възстановяването е започнало още през април.

"При универсалните фондове, седем бяха с положителна доходност, а другите два - с отрицателна. При професионалните фондове, само един не е успя да реализира положителна доходност, а при доброволните - два. Това наистина е много добър резултат. Ако оттук нататък всеки месец доходността е в такива размери, ще ни трябват най-много няколко месеца, за да възстановим изцяло мартенските спадове”, обобщи Даниела Петкова.

Според сметки на в. „БАНКЕРЪ”, най-сериозен спад при доброволните пенсионни фондове за първото тримесечие има при „Пенсионно-осигурителен институт” АД – минус 11.9%, който възстановява част от изгубената доходност за петте месеца – до минус 7.50 на сто.

ПОД „Алианц България” също пада до минус 8.01%, след което - в края на май - се „изправя”, смъквайки загубите до минус 5.77 на сто.

В тройката на губещите е и „Ен Ен ПОД” ЕАД - от минус 7.77% през март до минус 5.72% в края на месец май.

Отличници за петмесечието са ПОАД „ЦКБ-Сила” АД – на минус с 1.66% , ПОД „Бъдеще” АД – с 2.75% спад, и ПОК „Доверие” АД – с минус 2.89 на сто.

При професионалните фондове картината при най-губещите до края на март е същата.

ПОД „Алианц България” АД губи 8.09% от доходността, но наваксва до минус 5.78% за петмесечието. Съответните числа за „Ен Ен ПОД” ЕАД са минус 7.95% и минус 6.10% в края на май.

Най-добро представяне за първите пет месеца на 2020 г. имат ПОАД „ЦКБ-Сила” АД – минус 0.84%, ПОД „Топлина” АД – минус 2.31%, а от големите – ПОК „Доверие” АД: с минус 3.34% спад в доходността.

При най-масовите универсални пенсионни фондове, в които се осигурява всеки роден след 1 януари 1960 г., най-големите губещи са „Ен Ен ПОД” ЕАД - на минус за тримесечието със 7.77%, наваксал за петте месеца до минус 6.16%, и ПОД „Алианц България” АД, съответно - със 7.69% и 5.59 на сто.

Отличниците към края на май са ПОАД „ЦКБ-Сила” АД (на минус с 2.27%) и ПОК „Доверие” АД (на минус с 3.47 процента).

В края на 2019 г., универсалните фондове управляват 13.212 млрд. лева. През януари нетните им активи се увеличават на 13.338 млрд. лв., след което... започва топенето: февруари - до 13.316 млрд. лв., а през март - до 12.730 млрд. лева. Или сумарно, за два месеца кризата обезценява 608.603 млн. лв. от нетните активи на фондовете.

Към 31 март, средният размер на натрупаните средства на един осигурен в универсален фонд е 3320 лв. – със 146.26 лв. по-малко отколкото беше в края на декември 2019 година. Това означава, че постъпленията от вноски през първите три месеца на 2020 г. не са стигнали да покрият загубите от срива на борсите след началото на пандемията от COVID-19.

Развитието обаче изглежда оптимистично.

За миналата година пазарът е реализирал положителна доходност от 3-9 процента за отделните дружества. В момента отрицателната доходност за 2020 г. е в рамките на миналогодишната положителна доходност.

“Всеки месец изплащаме на наследници натрупаните суми по индивидуалните партиди на починали лица, полагащите се по закон средства от партидите на хора, загубили трайно работоспособност и т.н. Всичко засега е под контрол и изпълняваме задълженията си по закон. Преструктурираме портфейлите, активни сме на пазара", каза в заключение Даниела Петкова.

Нищо фатално

По данни на КФН, към 31 март 2020 г. - макар и незначително - намалява и броят на осигурените в тези фондове. Те са общо 3.802 млн. души, т.е. - с 3967 по-малко спрямо края на 2019 година. В универсален фонд се осигуряват родените след 1959 г., като за първите три месеца на годината брутните постъпления от осигурителни вноски са 391.958 млн. лева.

На практика, кризата е върнала наличното в партидите към нивата отпреди няколко месеца и момента те са по-ниски от онова, което бяха към 30 септември 2019 година.

Жените във възрастовата група 55-59 г., които ще започнат да се пенсионират от есента на 2021 г., имат най-малко време за наваксване на загубите. При тях, към 31 март, средният размер на натрупаните средства е 4059.39 лв. - с почти 200 лв. по-малко, отколкото в края на 2019 година.

Сериозно намаление има и при доброволните фондове, които имат повече свобода при инвестициите. При тях, към края на март натрупаното в партидите е средно 1700.86 лв., докато три месеца по-рано беше 1850.14 лева. Любопитното тук е, че няма намаление на осигурените, тъкмо обратното - броят им се е увеличил с 2274 "единици" и е достигнал 642 379 души. Това означава, че все повече хора избират доброволните пенсионни фондове като инвестиционен инструмент за своите свободни парични средства.

След сравнително доброто представяне на фондовете в реализираната доходност през април и май, ще бъде интересно как ще изглежда тази статистика на КФН в края на второто тримесечие на 2020 година.