Един циганин решил да си загради имот, за да си построи къща. Харесал си равен терен. Представил си как ще му е близко до пътя. Ще си вари бобец пред прозореца и ще си гледа шосето.

Оказало се, че нито имотът е негов, нито нищо. Но и никой не го закачал с години и той на финала решил да предявява претенции, че земята е негова и има право да си я купи. Ей такова е положението в нашата мила родина. Всеки узурпира каквото му допадне. А после се сърди на държавата, че иска да му го вземе. А като се разсърди много, и вземе че стане на неговото. Или ще протестира, или ще вика телевизиите. И пак той ще е победител.

Държавата е лоша, когато бута. Лоша е и когато не бутне нещо, което вземе, че убие някого. Тогава е най-лоша. Но когато не прави нищо, тогава е най-виновна. Била спала. Тогава разни карикатуристи с чорлава коса и невчесана брада решават да си запълнят пасквилите с „неадекватната държава“.

Ами какво да прави тя?

Трябва да бута всичко наред. И незаконните тоалетни, и незаконните козирки над входовете, и незаконните тераси, и незаконните огради. Преди години дори бутна едно незаконно барбекю, за да покаже, че не се съобразява с авторитети. Въпреки това обаче се налага да се съобразява с разни там роми, на които някой кмет им обещал, че няма да ги закача, ако гласуват за него. И така в държавата никнат с хиляди незаконно обекти, постройки и какво ли още не. А после тези инженерни решения убиват млади хора и отново се търсят виновни. Кога извършителят е „неизвестен“, кога е „известен“ и още по-малко го закачат.

Има си разпоредби, закони и изисквания и те трябва да се спазват. Не се ли спазват, следва събаряне. Но трябва да има и топки. Не от онези, на които се кълчи Майли Сайръс, а истински, които да бутат и да чупят. Едва, когато във всеки квартал спре по един такъв кран, тогава ще се спрат инженерните иновации. Тераси върху тераси, стаи върху гаражи, бутнати носещи стени, заведения в разни мазета и т.н и т.н. Защото за архитект трябва да се учи. А не просто да се знае как се зида.

Зидаромазачите от строителни войски вече са пенсионери, а останалите просто са гледали как стават тези неща. И майката му е събаряне до основи, за да не слагаме после жалейки. И да не се точат дела с десетилетия, като онова за сградата на столичната улица „Алабин“, където се смята, че един популярен човек с прозвище Командира беше замесен, но и така не беше осъден. Тогава си заминаха два млади живота заради несвършена работа от една служба.

За това тази служба да си изпълнява правомощията и да бута всичко, което не отговаря на изискванията. Защото по-добре сринат строеж, отколкото сринат живот.

Боян Димитров / Монитор