Средният размер на необслужваните задължения, дадени на колектори, вече е над 1160 лв.

Все повече българи не успяват да върнат кредитите си към банките навреме и попадат в списъците на колекторските фирми, които им събират дълговете. Допреди година некоректните платци с кредити са били 48% от хората, дадени на колектори, сега техният дял вече е 54%. Това показва анализ на Асоциацията на колекторските агенции в България за първата половина на тази година, пише вестник Сега.

Намаляването на лихвите по кредитите доведе до бум на търсенето на заеми, показват и данните на БНБ.

През септември тази година например ипотечните заеми за първи път надхвърлиха 10 милиарда лева и достигнаха рекордната сума от 10.2 милиарда лева. На годишна база ръстът на ипотечните кредити е с внушителните 9.9%. Потребителските кредити растат още по-бързо. Те вече са 8.9 милиарда лева, което е увеличение от над 15% спрямо септември 2017 г. Подвеждането по ниските лихви често замъглява преценката на потребителите дали ще могат да плащат вноските си в бъдеще, предупреждаваха неведнъж експерти. Прогнозираното вдигане на лихвените нива би могло да постави много от тях в невъзможност да покрият задълженията си занапред. Освен това и централната банка неколкократно предупреди банките да внимават при ипотечните заеми.

На второ място по брой на закъсалите длъжници са потребителите на услуги на небанковите кредитиращи институции, които най-често отпускат т.нар. бързи кредити. Все пак при тях се отчита известен спад - ако до миналата година това са били 20% от длъжниците, сега те вече са "само" 18%. Според експертите бързите кредити, които хората ползват, са целеви и покриват определена моментна нужда на клиентите. Най-често те са вид "сезонна услуга". Причините за тегленето им варират от подготовка на учениците за първия учебен ден, през покриване на разходи за зимни гуми за автомобилите, до плащане за лятната ваканция на семейството. Не са малко обаче и заемите за спешни нужди - например разходи за лекарства или лечение, обясни Александър Грилихес, зам.-председател на асоциацията.

Средният размер на необслужваните задължения, търсени от колекторите, е 1162 лв. на фона на 728 лв. миналата година. Това означава, че хората не планират добре разходите си и затова понякога забравят или пропускат някои вноски. Добрата новина е, че това не са трайно задлъжняващи хора, а такива, които не си правят добре сметката.

По данни на колекторите най-бързо расте броят на хората, които задлъжняват заради различни телекомуникационни продукти - телефони, таблети и др. Техният брой сред исканията за просрочени задължения е скочил 2.5 пъти - до 15% на фона на 6% година по-рано.

Друга интересна тенденция е намаляването на броя на хората, за които са подадени искания за плащане на просрочени сметки. Допреди година те са били 22%, а сега делът им е паднал на едва 1%. Това обаче не означава, че хората се справят по-добре с плащането на фактурите си. Стопяването на лошите длъжници се дължи най-вече на пренасочването на възложенията към компании, които не членуват в асоциацията.

Като цяло броят на задлъжнели българи, които кредиторите са предали на колекторите от асоциацията, намалява цели три пъти - за първото шестмесечие на 2018 г. те са 636 000, докато през същия период на 2017 г. са били малко над 1.94 милиона. Почти наполовина пада и т.нар. нововъзложен дълг. Така, ако за периода януари-юни 2017 г. на колекторски агенции са възложени дългове на обща стойност от 1.416 млрд. лева, година по-късно те вече са 743.9 млн. лева, показва анализът.

Председателят на асоциацията Райна Миткова смята това за добра новина. "Тази осезаема промяна в обемите на възложените за събиране дългове е резултат и от твърдата политика на ЕС за стабилизиране на портфейлите на банките чрез изчистване на старите дългове и на процеса на консолидация в банковата система, който активно върви у нас през последната година. И в двата случая банките пристъпват към продажба на задълженията, а не към тяхното възлагане за събиране", обясни тя.

Младите хора стават все по-некоректни платци, а профилът на длъжника е все по-ясно изразен. "Той е млад мъж, до 30 години, зодия Водолей, със средно или висше образование и обикновено не на трудов договор. Най-голям брой некоректни платци има в Бургас, Стара Загора, Русе", коментира Александър Грилихес. От негативната статистика обаче отпада Велико Търново, който доскоро бе сред градовете с най-много лоши длъжници. Промяна има и при коректните платци - досега водещи в тази категория бяха хората между 41 и 50 години. Но според последните данни най-добре се справят с парите си хората над 50 години от София, Пловдив и Враца.